1 Т огава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях,

Now the Lord said to Moses, “Go in to Pharaoh; for I have hardened his heart and the hearts of his servants, that I may show these signs of Mine before him,

2 и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ.

and that you may tell in the hearing of your son and your son’s son the mighty things I have done in Egypt, and My signs which I have done among them, that you may know that I am the Lord.”

3 Т огава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат.

So Moses and Aaron came in to Pharaoh and said to him, “Thus says the Lord God of the Hebrews: ‘How long will you refuse to humble yourself before Me? Let My people go, that they may serve Me.

4 З ащото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти;

Or else, if you refuse to let My people go, behold, tomorrow I will bring locusts into your territory.

5 т е ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата,

And they shall cover the face of the earth, so that no one will be able to see the earth; and they shall eat the residue of what is left, which remains to you from the hail, and they shall eat every tree which grows up for you out of the field.

6 и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона.

They shall fill your houses, the houses of all your servants, and the houses of all the Egyptians—which neither your fathers nor your fathers’ fathers have seen, since the day that they were on the earth to this day.’” And he turned and went out from Pharaoh.

7 Т огава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина?

Then Pharaoh’s servants said to him, “How long shall this man be a snare to us? Let the men go, that they may serve the Lord their God. Do you not yet know that Egypt is destroyed?”

8 Т огава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат?

So Moses and Aaron were brought again to Pharaoh, and he said to them, “Go, serve the Lord your God. Who are the ones that are going?”

9 А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова.

And Moses said, “We will go with our young and our old; with our sons and our daughters, with our flocks and our herds we will go, for we must hold a feast to the Lord.”

10 Т огава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас.

Then he said to them, “The Lord had better be with you when I let you and your little ones go! Beware, for evil is ahead of you.

11 Н е така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие.

Not so! Go now, you who are men, and serve the Lord, for that is what you desired.” And they were driven out from Pharaoh’s presence.

12 Т огава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града.

Then the Lord said to Moses, “Stretch out your hand over the land of Egypt for the locusts, that they may come upon the land of Egypt, and eat every herb of the land—all that the hail has left.”

13 И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците.

So Moses stretched out his rod over the land of Egypt, and the Lord brought an east wind on the land all that day and all that night. When it was morning, the east wind brought the locusts.

14 И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях.

And the locusts went up over all the land of Egypt and rested on all the territory of Egypt. They were very severe; previously there had been no such locusts as they, nor shall there be such after them.

15 З ащото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето.

For they covered the face of the whole earth, so that the land was darkened; and they ate every herb of the land and all the fruit of the trees which the hail had left. So there remained nothing green on the trees or on the plants of the field throughout all the land of Egypt.

16 Т огава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас.

Then Pharaoh called for Moses and Aaron in haste, and said, “I have sinned against the Lord your God and against you.

17 Н о сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт.

Now therefore, please forgive my sin only this once, and entreat the Lord your God, that He may take away from me this death only.”

18 И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу.

So he went out from Pharaoh and entreated the Lord.

19 И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели.

And the Lord turned a very strong west wind, which took the locusts away and blew them into the Red Sea. There remained not one locust in all the territory of Egypt.

20 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.

But the Lord hardened Pharaoh’s heart, and he did not let the children of Israel go. The Ninth Plague: Darkness

21 Т огава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

Then the Lord said to Moses, “Stretch out your hand toward heaven, that there may be darkness over the land of Egypt, darkness which may even be felt.”

22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

So Moses stretched out his hand toward heaven, and there was thick darkness in all the land of Egypt three days.

23 Х ората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

They did not see one another; nor did anyone rise from his place for three days. But all the children of Israel had light in their dwellings.

24 Т огава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

Then Pharaoh called to Moses and said, “Go, serve the Lord; only let your flocks and your herds be kept back. Let your little ones also go with you.”

25 Н о Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

But Moses said, “You must also give us sacrifices and burnt offerings, that we may sacrifice to the Lord our God.

26 & lt;тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

Our livestock also shall go with us; not a hoof shall be left behind. For we must take some of them to serve the Lord our God, and even we do not know with what we must serve the Lord until we arrive there.”

27 Н о Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

But the Lord hardened Pharaoh’s heart, and he would not let them go.

28 Т огава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

Then Pharaoh said to him, “Get away from me! Take heed to yourself and see my face no more! For in the day you see my face you shall die!”

29 А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

So Moses said, “You have spoken well. I will never see your face again.”