1 ( По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

O Lord, You have searched me and known me.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

You know my sitting down and my rising up; You understand my thought afar off.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

You comprehend my path and my lying down, And are acquainted with all my ways.

4 З ащото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

For there is not a word on my tongue, But behold, O Lord, You know it altogether.

5 Т и си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

You have hedged me behind and before, And laid Your hand upon me.

6 & lt;Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

Such knowledge is too wonderful for me; It is high, I cannot attain it.

7 К ъде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Where can I go from Your Spirit? Or where can I flee from Your presence?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

If I ascend into heaven, You are there; If I make my bed in hell, behold, You are there.

9 & lt;Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

If I take the wings of the morning, And dwell in the uttermost parts of the sea,

10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

Even there Your hand shall lead me, And Your right hand shall hold me.

11 А ко река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

If I say, “Surely the darkness shall fall on me,” Even the night shall be light about me;

12 Т о и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

Indeed, the darkness shall not hide from You, But the night shines as the day; The darkness and the light are both alike to You.

13 З ащото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

For You formed my inward parts; You covered me in my mother’s womb.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.

I will praise You, for I am fearfully and wonderfully made; Marvelous are Your works, And that my soul knows very well.

15 К остникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.

My frame was not hidden from You, When I was made in secret, And skillfully wrought in the lowest parts of the earth.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

Your eyes saw my substance, being yet unformed. And in Your book they all were written, The days fashioned for me, When as yet there were none of them.

17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

How precious also are Your thoughts to me, O God! How great is the sum of them!

18 & lt;Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.

If I should count them, they would be more in number than the sand; When I awake, I am still with You.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

Oh, that You would slay the wicked, O God! Depart from me, therefore, you bloodthirsty men.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.

For they speak against You wickedly; Your enemies take Your name in vain.

21 Н е мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

Do I not hate them, O Lord, who hate You? And do I not loathe those who rise up against You?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.

I hate them with perfect hatred; I count them my enemies.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

Search me, O God, and know my heart; Try me, and know my anxieties;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

And see if there is any wicked way in me, And lead me in the way everlasting.