1 И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

It was told Joab, Behold, the king is weeping and mourning for Absalom.

2 И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

So the victory that day was turned into mourning for all the people, for they heard it said, The king grieves for his son.

3 И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

The people slipped into the city stealthily that day as humiliated people steal away when they flee in battle.

4 А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

But the king covered his face and cried with a loud voice, O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!

5 Т огава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

And Joab came into the house to the king and said, You have today covered the faces of all your servants with shame, who this day have saved your life and the lives of your sons and your daughters and the lives of your wives and concubines.

6 П онеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

For you love those who hate you and hate those who love you. You have declared today that princes and servants are nothing to you; for today I see that if Absalom had lived and all the rest of us had died, you would be well pleased.

7 С ега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

So now arise, go out and speak kindly and encouragingly to your servants; for I swear by the Lord that if you do not go, not a man will remain with you this night. And this will be worse for you than all the evil that has befallen you from your youth until now.

8 Т огава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

Then the king arose and sat in the gate. And all were told, The king is sitting in the gate, and they all came before the king. Now Israel had fled, every man to his home.

9 Т огава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

And all the people were at strife throughout all the tribes of Israel, saying, The king delivered us from the hands of our enemies, and he saved us from the hands of the Philistines. And now he has fled out of the land from Absalom.

10 с ега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме <за цар> над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

And Absalom, whom we anointed over us, is dead in battle. So now, why do you say nothing about bringing back the king?

11 Т огава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

And King David sent to Zadok and to Abiathar the priests, saying, Say to the elders of Judah, Why are you the last to bring the king back to his house, when the word of all Israel has come to the king, to bring him to his house?

12 В ие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

You are my kinsmen; you are my bone and my flesh. Why then are you the last to bring back the king?

13 А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

And say to Amasa, Are you not of my bone and of my flesh? May God do so to me, and more also, if you are not commander of my army hereafter in place of Joab.

14 И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя <да му кажат:> Върни се ти и всичките твои слуги.

He inclined the hearts of all the men of Judah as one man, so they sent word to, Return, you and all your servants.

15 И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

So returned and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal to meet the king, to conduct him over the Jordan.

16 Т огава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

And Shimei son of Gera, a Benjamite of Bahurim, hastily came down with the men of Judah to meet King David,

17 И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан <да отидат> при царя.

And 1, 000 men of Benjamin with him. And Ziba, the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and twenty servants with him, rushed to the Jordan and pressed quickly into the king’s presence.

18 П осле премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

And there went over a ferryboat to bring over the king’s household and to do what he thought good. And Shimei son of Gera fell down before the king as David came to the Jordan,

19 Н ека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

And said to the king, Let not my lord impute iniquity to me and hold me guilty, nor remember what your servant did the day my lord went out of Jerusalem; may the king not take it to heart.

20 з ащото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

For your servant knows that I have sinned; therefore, behold, I am today the first of all the house of Joseph to come down to meet my lord the king.

21 Н о Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

But Abishai son of Zeruiah said, Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed the Lord’s anointed?

22 А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

David said, What have I to do with you, you sons of Zeruiah, that you should be an adversary to me today? Shall anyone be put to death today in Israel? For do not I know that I am this day king over Israel?

23 И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

Therefore the king said to Shimei, You shall not die. And the king gave him his oath.

24 С ъщо и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king, and had not dressed his feet, trimmed his beard, or washed his clothes from the day the king left until he returned in peace and safety.

25 А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

And when he came to Jerusalem to meet the king, David said to him, Why did you not go with me, Mephibosheth?

26 А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

He said, My lord O king, my servant deceived me; for I said, Saddle me the donkey that I may ride on it and go to the king, for your servant is lame.

27 И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно.

He has slandered your servant to my lord the king. But the king is as an angel of God; so do what is good in your eyes.

28 З ащото целият ми бащин дом <можеше да> се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

For all of my father’s house were but doomed to death before my lord the king; yet you set your servant among those who ate at your own table. What right therefore have I to cry any more to the king?

29 И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

The king said to him, Why speak any more of your affairs? I say, You and Ziba divide the land.

30 А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

Mephibosheth said to the king, Oh, let him take it all, since my lord the king has returned home in safety and peace.

31 Т оже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

Now Barzillai the Gileadite came down from Rogelim and went on to the Jordan with the king to conduct him over the Jordan.

32 А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

Now Barzillai was a very aged man, even eighty years old; and he had provided the king with food while he remained at Mahanaim, for he was a very great man.

33 И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

And the king said to Barzillai, Come over with me, and I will provide for you with me in Jerusalem.

34 А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

And Barzillai said to the king, How much longer have I to live, that it would be worthwhile for me to go up with the king to Jerusalem?

35 Д нес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

I am this day eighty years old. Could I now discern between good and evil? Can your servant appreciate what I eat or drink? Can I any longer enjoy the voices of singing men and women? Why then should your servant be still a burden to my lord the king?

36 С лугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

Your servant will only go over the Jordan with the king. Why should the king repay me with such a reward?

37 Н ека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

Let your servant turn back again, that I may die in my own city and be buried by the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham; let him go over with my lord the king. And do to him what shall seem good to you.

38 И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

The king answered, Chimham shall go over with me, and I will do to him what seems good to you; and whatever you ask of me I will do for you.

39 И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

So all the people went over the Jordan. When the king had crossed over, he kissed Barzillai and blessed him, and returned to his own place.

40 Ц арят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

Then the king went on to Gilgal, and Chimham went with him; and all the people of Judah and also half the people of Israel escorted the king.

41 И , ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

And all the men of Israel came to the king and said to him, Why have our kinsmen, the men of Judah, stolen you away and have brought the king and his household over the Jordan, and all David’s men with him?

42 А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

But all the men of Judah answered the men of Israel, Because the king is near of kin to us. Why then be angry about it? Have we eaten at all at the king’s expense? Or has he given us any gift?

43 А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо <право> на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

Then the men of Israel answered the men of Judah, We have ten shares in the king; and we have more right to David than you have. Why then did you despise and ignore us? Were we not the first to speak of our bringing back our king? But the words of the men of Judah were more violent than the charges of the men of Israel.