1 П рочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

Now when the Lord knew (learned, became aware) that the Pharisees had been told that Jesus was winning and baptizing more disciples than John—

2 ( не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

Though Jesus Himself did not baptize, but His disciples—

3 н апусна Юдея и отиде пак в Галилея.

He left Judea and returned to Galilee.

4 И трябваше да мине през Самария.

It was necessary for Him to go through Samaria.

5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

And in doing so, He arrived at a Samaritan town called Sychar, near the tract of land that Jacob gave to his son Joseph.

6 Т ам беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

And Jacob’s well was there. So Jesus, tired as He was from His journey, sat down by the well. It was then about the sixth hour (about noon).

7 Д охожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

Presently, when a woman of Samaria came along to draw water, Jesus said to her, Give Me a drink—

8 ( Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

For His disciples had gone off into the town to buy food—

9 В прочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

The Samaritan woman said to Him, How is it that You, being a Jew, ask me, a Samaritan woman, for a drink?—For the Jews have nothing to do with the Samaritans—

10 И сус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

Jesus answered her, If you had only known and had recognized God’s gift and Who this is that is saying to you, Give Me a drink, you would have asked Him and He would have given you living water.

11 К азва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

She said to Him, Sir, You have nothing to draw with and the well is deep; how then can You provide living water?

12 Н има си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

Are You greater than and superior to our ancestor Jacob, who gave us this well and who used to drink from it himself, and his sons and his cattle also?

13 И сус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

Jesus answered her, All who drink of this water will be thirsty again.

14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

But whoever takes a drink of the water that I will give him shall never, no never, be thirsty any more. But the water that I will give him shall become a spring of water welling up (flowing, bubbling) within him unto (into, for) eternal life.

15 К азва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

The woman said to Him, Sir, give me this water, so that I may never get thirsty nor have to come here to draw.

16 К азва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

At this, Jesus said to her, Go, call your husband and come back here.

17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

The woman answered, I have no husband. Jesus said to her, You have spoken truly in saying, I have no husband.

18 з ащото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

For you have had five husbands, and the man you are now living with is not your husband. In this you have spoken truly.

19 К азва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

The woman said to Him, Sir, I see and understand that You are a prophet.

20 Н ашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

Our forefathers worshiped on this mountain, but you say that Jerusalem is the place where it is necessary and proper to worship.

21 К азва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

Jesus said to her, Woman, believe Me, a time is coming when you will worship the Father neither in this mountain nor in Jerusalem.

22 В ие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

You do not know what you are worshiping. We do know what we are worshiping, for salvation comes from the Jews.

23 Н о иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

A time will come, however, indeed it is already here, when the true (genuine) worshipers will worship the Father in spirit and in truth (reality); for the Father is seeking just such people as these as His worshipers.

24 Б ог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

God is a Spirit (a spiritual Being) and those who worship Him must worship Him in spirit and in truth (reality).

25 К азва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

The woman said to Him, I know that Messiah is coming, He Who is called the Christ (the Anointed One); and when He arrives, He will tell us everything we need to know and make it clear to us.

26 К азва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>.

Jesus said to her, I Who now speak with you am He.

27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

Just then His disciples came and they wondered (were surprised, astonished) to find Him talking with a woman. However, not one of them asked Him, What are You inquiring about? or What do You want? or, Why do You speak with her?

28 Т огава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

Then the woman left her water jar and went away to the town. And she began telling the people,

29 Д ойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

Come, see a Man Who has told me everything that I ever did! Can this be the Christ?

30 Т е излязоха от града и отиваха към Него.

So the people left the town and set out to go to Him.

31 М ежду това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

Meanwhile, the disciples urged Him saying, Rabbi, eat something.

32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

But He assured them, I have food (nourishment) to eat of which you know nothing and have no idea.

33 З атова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

So the disciples said one to another, Has someone brought Him something to eat?

34 К азва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Jesus said to them, My food (nourishment) is to do the will (pleasure) of Him Who sent Me and to accomplish and completely finish His work.

35 Н е казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

Do you not say, It is still four months until harvest time comes? Look! I tell you, raise your eyes and observe the fields and see how they are already white for harvesting.

36 К ойто жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

Already the reaper is getting his wages, for he is gathering fruit (crop) unto life eternal, so that he who does the planting and he who does the reaping may rejoice together.

37 З ащото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

For in this the saying holds true, One sows and another reaps.

38 А з ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.

I sent you to reap a crop for which you have not toiled. Other men have labored and you have stepped in to reap the results of their work.

39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

Now numerous Samaritans from that town believed in and trusted in Him because of what the woman said when she declared and testified, He told me everything that I ever did.

40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

So when the Samaritans arrived, they asked Him to remain with them, and He did stay there two days.

41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

Then many more believed in and adhered to and relied on Him because of His personal message.

42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.

And they told the woman, Now we no longer believe (trust, have faith) just because of what you said; for we have heard Him ourselves, and we know that He truly is the Savior of the world, the Christ.

43 С лед два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.

But after these two days Jesus went on from there into Galilee—

44 З ащото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

Although He Himself declared that a prophet has no honor in his own country.

45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

However, when He came into Galilee, the Galileans also welcomed Him and took Him to their hearts eagerly, for they had seen everything that He did in Jerusalem during the Feast; for they too had attended the Feast.

46 П рочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

So Jesus came again to Cana of Galilee, where He had turned the water into wine. And there was a certain royal official whose son was lying ill in Capernaum.

47 Т ой, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

Having heard that Jesus had come back from Judea into Galilee, he went away to meet Him and began to beg Him to come down and cure his son, for he was lying at the point of death.

48 Т огава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

Then Jesus said to him, Unless you see signs and miracles happen, you never will believe (trust, have faith) at all.

49 Ц арският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

The king’s officer pleaded with Him, Sir, do come down at once before my little child is dead!

50 К аза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

Jesus answered him, Go in peace; your son will live! And the man put his trust in what Jesus said and started home.

51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

But even as he was on the road going down, his servants met him and reported, saying, Your son lives!

52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

So he asked them at what time he had begun to get better. They said, Yesterday during the seventh hour (about one o’clock in the afternoon) the fever left him.

53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

Then the father knew that it was at that very hour when Jesus had said to him, Your son will live. And he and his entire household believed (adhered to, trusted in, and relied on Jesus).

54 Т ова второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

This is the second sign (wonderwork, miracle) that Jesus performed after He had come out of Judea into Galilee.