1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Iov şi-a continuat discursul şi a mai zis:

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

„O! de-aş mai fi ca în lunile trecute, ca în zilele când mă păzea Dumnezeu!

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

Când candela Lui lumina peste capul meu şi prin lumina Lui umblam în întuneric!

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Când eram în zilele puterii mele, când prietenia lui Dumnezeu era peste cortul meu,

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

când Cel Atotputernic era încă cu mine şi copiii mei erau în jurul meu,

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

când mi se scăldau paşii în smântână, iar stânca turna lângă mine pâraie de untdelemn.

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

Când mergeam la poarta cetăţii, când îmi pregăteam scaunul în piaţă,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

cei tineri mă vedeau şi se trăgeau înapoi şi cei bătrâni se ridicau şi rămâneau în picioare,

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

conducătorii se opreau din vorbit şi-şi puneau mâna la gură,

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

glasul căpeteniilor amuţea şi li se lipea limba de cerul gurii.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

Oricine mă auzea mă vorbea de bine şi oricine mă vedea era de partea mea,

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

pentru că scăpam pe săracul care cerea ajutor şi pe orfanul care nu avea sprijin.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

Omul care murea mă binecuvânta; făceam inima văduvei să cânte de bucurie.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Mă îmbrăcam cu dreptatea precum cu o haină, judecata dreaptă îmi era robă şi turban;

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

eram ochi pentru cel orb şi picior pentru cel olog;

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

eram tată pentru cel în nevoie şi cercetam cauza celui străin.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

Zdrobeam colţii celui nedrept şi smulgeam prada din dinţii lui.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

Îmi ziceam: «Voi muri în cuibul meu şi zilele mele vor fi multe ca nisipul.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

Rădăcinile mele vor ajunge la apă şi roua va sta toată noaptea pe ramurile mele;

20 С лавата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

gloria mea va fi mereu proaspătă, iar în mână voi avea întotdeauna un arc nou.»

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

Toţi mă ascultau şi aşteptau, tăceau aşteptând sfatul meu.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

După ce vorbeam, nu mai vorbea nimeni, şi cuvântul meu cădea peste ei ca picăturile de ploaie.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

Ei mă aşteptau cum se aşteaptă ploaia, îşi deschideau gura ca după o ploaia târzie.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

Când îşi pierdeau încrederea, le zâmbeam, şi seninătatea feţei mele le era scumpă.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

Le alegeam calea şi le eram conducător, locuiam ca un rege în mijlocul cetelor sale, eram ca unul care îi mângâie pe cei ce se jelesc.