1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Adu-Ţi aminte, Doamne, de ce ni s-a întâmplat! Uită-te şi vezi ruşinea noastră!

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Moştenirea noastră s-a dus la necunoscuţi, iar casele noastre – la străini.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

Am ajuns orfani de tată, iar mamele noastre sunt ca nişte văduve.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

Apa noastră o bem pe bani, iar lemnele noastre trebuie să le cumpărăm.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Prigonitorii noştri sunt pe urmele noastre. Suntem obosiţi, dar nu suntem lăsaţi să ne odihnim.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

Ne-am aliat cu Egiptul şi cu Asiria, ca să ne săturăm cu pâine.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Părinţii noştri au păcătuit şi nu mai sunt, iar noi purtăm pedeapsa lor.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Sclavii stăpânesc peste noi şi nimeni nu ne eliberează din mâna lor.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

Ne câştigăm pâinea riscându-ne viaţa din cauza sabiei din pustie.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Ne arde pielea ca un cuptor de febra pricinuită de foame.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

Au necinstit pe femei în Sion, pe fecioare – în cetăţile lui Iuda.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Prinţii au fost spânzuraţi de mâinile lor, iar bătrânilor nu li s-a dat cinste.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

Tinerii trudesc la piatra de moară, iar copiii cad sub poverile de lemne.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Bătrânii nu mai vin la poarta cetăţii, iar tinerii au încetat să mai cânte.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

S-a dus bucuria din inimile noastre, iar dansul nostru s-a prefăcut în jale.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

A căzut coroana de pe capul nostru. Vai de noi, căci am păcătuit!

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

Iată de ce ne leşină inima, iată de ce ni s-au întunecat ochii:

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

muntele Sion a ajuns pustiit şi pe el se plimbă şacalii.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

Doamne, Tu împărăţeşti veşnic. Tronul Tău dăinuie din generaţie în generaţie.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

De ce să ne uiţi pentru totdeauna? De ce să ne părăseşti pentru mult timp?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Întoarce-ne la Tine, Doamne, ca astfel să ne întoarcem! Dă-ne iarăşi zile ca cele din trecut!

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Să ne fi respins Tu oare de tot şi să te fi mâniat Tu pe noi peste măsură?!