1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Mai mult preţuieşte un sărac care umblă în integritate decât cel cu buze stricate şi prost.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

Nu este bine să ai râvnă fără cunoaştere, nici să fii pripit şi să greşeşti calea.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Prostia unui om îi suceşte calea, şi apoi inima lui se înfurie împotriva Domnului.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Bogăţia aduce mulţi prieteni, dar săracul este părăsit de prietenul lui.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Martorul fals nu va rămâne nepedepsit şi cel ce spune minciuni nu va scăpa.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Mulţi imploră favoarea unui om generos şi oricine este prieten cu cel ce dă daruri.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

Toate rudele îl părăsesc pe cel sărac; cu cât mai mult se depărtează prietenii lui de el! El îndreaptă spre ei cereri, dar ei nu sunt de găsit.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Cine dobândeşte înţelepciunea îşi iubeşte sufletul; cine păstrează priceperea va găsi ce este bine.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Martorul fals nu va rămâne nepedepsit şi cel ce spune minciuni va pieri.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Celui prost nu-i stă bine să trăiască în lux, cu atât mai puţin unui sclav să domnească peste prinţi.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Chibzuinţa unui om îi dă răbdare; este o onoare pentru el să treacă peste o insultă.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Mânia regelui este ca răcnetul unui leu, dar bunăvoinţa lui este ca roua ierbii.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Un fiu prost este ruina tatălui său şi o soţie cicălitoare este ca o picurare continuă.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Casa şi averea sunt o moştenire de la părinţi, dar o soţie chibzuită este de la Domnul.

15 Л еността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Lenea te cufundă într-un somn adânc şi omul trândav suferă de foame.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Cine ascultă îndrumările îşi protejează viaţa, dar cine este neatent asupra căilor lui va muri.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Cine are milă de sărac Îl împrumută pe Domnul, iar El îi va răsplăti binefacerea.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

Disciplinează-ţi fiul cât mai este încă speranţă, dar nu-i dori moartea.

19 Я ростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Omul înfuriat trebuie să-şi ia pedeapsa, căci dacă-i treci cu vederea fapta, va trebui să faci din nou lucrul acesta.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

Ascultă sfatul şi primeşte învăţătura ca să fii înţelept pentru restul zilelor tale!

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

Multe sunt planurile în inima omului, dar hotărârea Domnului este cea care rămâne în picioare.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

Ceea ce oamenii doresc să vadă într-un om este bunătatea lui. Este mai bine să fii sărac decât mincinos.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Frica de Domnul duce la viaţă, iar cel ce o are se odihneşte mulţumit, fără să fie atins de rău.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

Leneşul îşi vâră mâna în blid şi n-o mai duce înapoi la gură.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Bate pe batjocoritor şi cel nesăbuit va învăţa prudenţa; mustră pe cel priceput şi va înţelege cunoaşterea.

26 К ойто опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Cine îşi jefuieşte tatăl şi îşi alungă mama este un fiu care aduce ruşine şi dispreţ.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Fiule, dacă vei înceta să mai asculţi învăţătura, te vei îndepărta de cuvintele cunoştinţei!

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Un martor corupt îşi bate joc de justiţie şi gura celor răi înghite nedreptatea.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Pedepsele sunt pregătite pentru batjocoritori şi loviturile pentru spatele proştilor.