1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

He pai ke te rawakore e haere ana i runga i tona tapatahi, i te ngutu whanoke, i te whakaarokore.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.

Na ehara hoki i te mea pai kia kaua he matauranga mo te wairua; a, ko te tangata e hohoro ana ona waewae, ka hara.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

E whakaparoritia ana te ara o te tangata e tona wairangi: e amuamu ana hoki tona ngakau ki a Ihowa.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

Ma te rawa ka tokomaha atu ai nga hoa aroha: e wehea atu ana ia te rawakore i tona hoa aroha.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; e kore hoki e mawhiti te tangata korero teka.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

He tokomaha e whai kia manakohia e te tangata ringa mahora; he hoa aroha hoki nga tangata katoa no te tangata e homai mea ana.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.

E kino ana nga teina katoa o te rawakore ki a ia: na nui ke atu te mataratanga atu o ona hoa i a ia! Whai noa ana kupu i a ratou, heoi kua riro ratou.

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Ko te tangata e mea ana ki te whakaaro nui mona, e aroha ana ki tona wairua ake: ko te tangata e pupuri ana i te matauranga, ka tutaki ki te pai.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; ka huna hoki te tangata korero teka.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

E kore e tau te noho rangatira ki te whakaarokore; he makere rawa te noho ko te pononga hei rangatira mo nga rangatira.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Ko te ngarahu tupato ka pupuri i tona riri; a hei whakakororia mona te whakarere noa iho i te he.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Ko te riri o te kingi rite tonu ki te hamama o te raiona; ko tana manako ia ano he tomairangi i runga i te tarutaru.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

He aitua mo tona papa te tamaiti whakaarokore: a, ko nga ngangare a te wahine, me te maturuturu puputu tonu.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

He whare, he taonga i tuku iho i nga matua: ko te hoa wahine mahara i a Ihowa.

15 Л еността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Ma te mangere e mea kia moe i te moe reka; ka matekai hoki te wairua o te rora.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Ko te tangata e pupuri ana i te whakahau e pupuri ana i tona wairua: engari ko te tangata kore whakaaro ki ona ara ka mate.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Ko te tangata e ohaoha ana ki te rawakore e whakatarewa moni ana ki a Ihowa, a ka utua ki a ia tana mahi atawhai.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}.

Pakia tau tama, i te mea kua whai manakohanga; kaua hoki tou ngakau e whai tonu i te whakangaromanga mona.

19 Я ростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Ko te tangatariri nui mana e waha tona he: ki te whakaora hoki koe i a ia, ka waiho tonu tena hei mahi mau.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

Whakarongo ki te kupu tohutohu, tahuri mai hoki ki te ako, kia whai whakaaro ai koe i tou mutunga iho.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

He maha nga whakaaro i roto i te ngakau o te tangata; e tu tonu ana ia ta Ihowa tikanga.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

Ko te hiahia o te tangata te aronga o tana atawhai: engari te rawakore i te tangata teka.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Ko te wehi ki a Ihowa te ara ki te ora: a, ko te tangata kei a ia tera, ka noho makona; e kore tetahi he e pa ki a ia.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

E kuhua ana e te mangere tona ringa ki te rihi, e kore rawa nei e whakahokia e ia ki tona mangai.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Pakia te tangata whakahi, a ka tupato nga kuware: akona hoki te tangata mahara, a ka mohio ia ki te matauranga.

26 К ойто опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Ko te tangata e pahua ana i tona papa, e pei atu ana hoki i tona whaea, he tama ia e whakama ai, e ingoa kino ai hoki.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

Kati, e taku tama, te whakarongo ki te ako hei mea kau e kotiti atu ai i nga kupu o te matauranga.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

E whakahi ana te kaiwhakaatu he ki te whakawa; e horomia ana hoki te kino e te mangai o te hunga kino.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

Kua rite he whakawa mo nga whakahi, he whiu mo te tuara o nga whakaarokore.