1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Katahi ka whakautua e Topara Naamati; i mea ia,

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Na kona oku whakaaro i whakahoki kupu ake ai i roto i ahau; na reira ano ahau i hohoro ai.

3 Ч ух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Kua rongo ahau i te whakahe moku, e pa ai te whakama ki ahau, a na te wairua o toku ngakau mahara te kupu whakahoki ki ahau.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Kahore ranei koe i mohio ki tenei i mua noa atu, i te wa ra ano i whakanohoia ai te tangata ki runga ki te whenua;

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

He poto te wa e whakamanamana ai te tangata kino, a ko te hari o te tangata atuakore he wheriko kau?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Ahakoa eke noa tona nui ki nga rangi, a pa atu tona mahunga ki nga kapua;

7 П ак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

Ka memeha atu ano ia a ake ake, ka pera ano me tona paru: ko te hunga kua kite i a ia, ka mea, Kei hea ia?

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Ka rere atu ia ano he moemoea, e kore ano hoki e kitea: ae ka aia atu ia, ano he rekanga kanohi no te po.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

Ko te kanohi i kite i a ia e kore e kite ano; a heoi ano tirohanga a tona wahi ki a ia.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

E whakamanawareka ana tamariki i nga rawakore, ma ona ringa ano e whakahoki ona rawa.

11 К остите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

E ki ana ona wheua i te tamarikitanga; engari ka takoto tahi me ia i roto i te puehu.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

Ahakoa reka te kino i roto i tona mangai, ahakoa huna e ia i raro i tona arero;

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

Ahakoa manawapatia noatia e ia, a kahore e mahue i a ia, heoi pupuri tonu i roto i tona mangai;

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

Otira ka puta ke tana kai i roto i ona whekau, ko te au o nga ahipi i roto i a ia.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

I horomia e ia te taonga, ka ruakina mai ano e ia; ma te Atua e akiri mai i roto i tona kopu.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Ka ngotea e ia te huware whakamate o nga ahipi; ka mate ano ia i te arero o te waipera.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

E kore ia e kite i nga awa, i nga wai rere o te honi, o te pata.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Ko tana i uaua ai ka whakahokia e ia, e kore ano e horomia; ko tana utu ka rite ki ona taonga; e kore ano e koa ki reira.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Nana hoki i tukino nga rawakore, whakarerea iho; murua ana e ia he whare, a e kore e hanga ano e ia.

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

I te mea kahore ia i kite i te tatutanga i roto i a ia, e kore ano etahi o nga mea e matea nuitia ana e ia e mau ki a ia.

21 & lt;Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Kahore tetahi mea i toe i kore te horomia e ia; no reira e kore tetahi mea pai ona e mau tonu.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

I a ia e whiwhi nui nei i te rawa, e rawakore ano ia; ka tae mai ki a ia nga ringa katoa o te hunga kei roto i te mata.

23 К огато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

I a ia ka mea ki te whakaki i tona kopu, ka maka mai e te Atua te kaha o tona riri ki runga ki a ia, a ka ringihia iho ki a ia, i a ia ano e kai ana.

24 К огато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

Ka rere atu ia i te patu rino, ka tu ia i te kopere parahi, puta pu.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

E unuhia ana, kua puta mai i roto i te tinana, ina, puta mai ana te mata wheriko i roto i tona au: kua tau nga wehi ki a ia.

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Ko te pouri katoa kei te takoto mai mo ana taonga: ka kainga ia e te ahi, kihai i puhia e te tangata; ma reira e pau ai te toenga i roto i tona teneti.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

Ka whakakitea mai tona he e nga rangi ka whakatika mai ano te whenua ki a ia.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

Ko nga hua o tona whare ka riro: ka rere, ano he wai, ona mea i te ra e riri ai ia.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Ko ta te Atua wahi tenei ma te tangata kino, ko te taonga tupu i kiia e te Atua mona.