1 И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

Na i te hapati ka haere ia ra waenga witi; a katohia ana e ana akonga nga puku witi, kainga ake, he mea komukumuku ki te ringa.

2 А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

Na ka mea etahi o nga Parihi, He aha koutou ka mahi ai i te mea e kore e tika kia mahia i te hapati?

3 И сус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

Na ka whakahoki a Ihu, ka mea ki a ratou, Kahore ianei koutou i kite i ta Rawiri i mea ai, i a ia e mate ana i te hiakai, ratou ko ona hoa;

4 к ак влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

I tona tomokanga ki te whare o te Atua, ka tango ia i nga taro aroaro, na kainga ana e ia, hoatu ana hoki ki ona hoa; ko nga mea kihai nei i tika kia kainga, engari ma nga tohunga anake?

5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

I mea ano ia ki a ratou, Ko te Tama a te tangata te Ariki o te hapati.

6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

A i tetahi atu hapati ka tomo ia ki te whare karakia, ka whakaako: i reira ano tetahi tangata, ko tona ringa matau kua memenge.

7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще <го> изцели, за да могат да Го обвинят.

Ka titiro whakamau nga karaipi me nga Parihi ki a ia, me kore ia e whakaora i te hapati; kia whai take ai hei whakawakanga mona.

8 Н о Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

Na ka mohio ia ki o ratou whakaaro, ka mea ki te tangata i te ringa memenge, Whakatika, e tu ki waenganui. A whakatika ana ia, tu ana.

9 Т огава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

Katahi ka mea a Ihu ki a ratou, Maku hoki e ui ki a koutou; He mea tika ranei te mahi pai i te hapati, te mahi kino ranei? te whakaora, te whakamate ranei?

10 И като ги изгледа всички, рече на <човека>: Простри ръката си. И той направи <така>; и ръката му оздравя.

Na ka tirotiro ia ki a ratou katoa, ka mea ki taua tangata, Totoro mai tou ringa. A pera ana ia: na kua ora ano tona ringa.

11 А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

Na ki tonu ratou i te honohonoa; ka korerorero ki a ratou ano, me aha ranei a Ihu e ratou.

12 П рез ония дни <Исус> излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

A i aua ra ka haere ia ki te maunga ki te inoi, he inoi tonu tana i te roa o te po ki te Atua.

13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

A, ka ao te ra, ka karangatia e ia ana akonga: ka whiriwhiria e ia kotahi tekau ma rua o ratou, a huaina ana hoki e ia hei apotoro;

14 С имона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

Ko Haimona, i huaina hoki e ia ko Pita, ko tona teina ko Anaru, ko Hemi raua ko Hoani, ko Piripi raua ko Patoromu,

15 М атея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

Ko Matiu raua ko Tamati, ko hemi tama a Arapiu, ko Haimona e kiia nei ko Heroti,

16 Ю да, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

Ko Hura tama a Hemi, ko Hura Ikariote hoki, ko ia nei te kaituku.

17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; <спряха се там> и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Na ka heke ngatahi iho ratou, tu ana i tetahi wahi tairite, ratou ko te ropu o ana akonga, me te huihuinga nui o te iwi i Huria katoa, i Hiruharama, i te taha hoki o te moana o Taira, o Hairona, i haere mai nei ki te whakarongo ki a ia, kia whak aorangia hoki o ratou mate;

18 & lt;тоже> и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

Me te hunga ano e whakatoia ana e nga wairua poke: a whakaorangia ana ratou.

19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

I whai ano te mano katoa kia pa ki a ia; i puta hoki he kaha i a ia, a whakaorangia ana ratou katoa.

20 И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

Na ka titiro ona kanohi ki ana akonga, ka mea ia, Ka koa koutou, e nga rawakore: mo koutou hoki te rangatiratanga o te Atua.

21 Б лажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

Ka koa koutou e hiakai nei inaianei: ka makona hoki koutou. Ka koa koutou e tangi nei inaianei: e kata hoki koutou.

22 Б лажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват <от себе си> и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

Ka koa koutou ina kinongia koutou e nga tangata, ina wehea atu i roto i a ratou, ina tawaia, ina rukea atu to koutou ingoa, ano he mea kino, mo te whakaaro ki te Tama a te tangata.

23 в ъзрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

Kia hari i taua ra, me te tupekepeke: he nui hoki to koutou utu i te rangi: i peratia hoki nga poropiti e o ratou matua.

24 Н о горко на вас богатите; защото сте приели <вече> утехата си.

Otira aue, te mate mo koutou, mo te hunga taonga! kua riro hoki i a koutou to koutou whakamarie.

25 Г орко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко <на вас>, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

Aue, te mate mo koutou, mo te hunga e makona ana inaianei! e mate hoki koutou i te hiakai. Aue, te mate mo koutou, mo te hunga e kata ana inaianei! ka aue hoki koutou, ka tangi.

26 Г орко <на вас>, когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Aue, te mate mo koutou ka korerotia paitia koutou e nga tangata katoa! i pera hoki o ratou matua ki nga poropiti teka.

27 Н о на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

Na ko taku kupu tenei ki a koutou e whakarongo mai nei, Arohaina o koutou hoa whawhai; kia pai te mahi ki te hunga e kino ana ki a koutou;

28 б лагославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

Manaakitia te hunga e kanga ana i a koutou, me inoi mo te hunga e whakawhiu ana i a koutou.

29 Н а този, който те плесне по <едната> буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Na ki te pakia tou paparinga e tetahi, whakaangahia atu hoki tetahi; ki te tangohia tou ngeri e tetahi, kaua e kaiponuhia tou koti.

30 Д ай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

Hoatu ki nga tangata katoa e inoi ana ki a koe; kaua hoki e tonoa au mea ki te tangohia e te tangata.

31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

A, ko ta koutou e pai ai kia meatia e nga tangata ki a koutou, meatia ano e koutou ki a ratou.

32 П онеже ако обичате <само> ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

Ki te aroha koutou ki te hunga e aroha ana ki a koutou, kei hea he whakawhetai ki a koutou? e aroha ana hoki te hunga hara ki te hunga e aroha ana ki a ratou.

33 И ако правите добро <само> на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

Ki te atawhai hoki koutou i te hunga e atawhai ana i a koutou, kei hea he whakawhetai ki a koutou? e pena ana ano te hunga hara.

34 И ако заемате <само> на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

Ki te tuku moni koutou ki te hunga e mea ai koutou ka utua mai e ratou, kei hea he whakawhetai ki a koutou? e tuku moni ana hoki te hunga hara ki te hunga hara, mo te pera kia whakahokia ki a ratou.

35 Н о вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Engari kia aroha ki o koutou hoa whawhai, mahia te pai ki a ratou, ka tuku atu he moni, kaua ano e mutu te tumanako; a tera e rahi te whakautu ki a koutou, ka tupu koutou hei tamariki ma te Runga Rawa: e atawhai ana hoki ia i te hunga e kore e w hakawhetai, i te hunga kino.

36 Б ъдете, милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

Kia ngawari rapea koutou, kia pera me to koutou Matua e ngawari ana.

37 Н е съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

Kaua e whakawa, a e kore koutou e whakawakia: kaua e whakatau he, a e kore te he e whakataua ki a koutou: houhia te rongo, a e houhia ano te rongo ki a koutou.

38 д авайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Hoatu, a ka homai ki a koutou; he mehua pai, pehi rawa, oioi rawa, purena tonu ta ratou e homai ai ki te kokoru o o koutou kakahu. Ko te mehua hoki e mehua ai koutou, hei mehua ano tena ki a koutou.

39 Р ече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

A ka puaki tana kupu whakarite ki a ratou, E ahei ranei te matapo te arahi i te matapo? e kore ranei e taka tahi raua ki te poka?

40 У ченикът не е по-горен от учителя си; а всеки <ученик>, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

E kore te akonga e rahi ake i tona kaiwhakaako: engari ka rite ano ki o ratou kaiwhakaako nga tangata katoa kua tino pukengatia.

41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

He aha tau e titiro ki te otaota i roto i te kanohi o tou teina, te kite i te kurupae i tou ake kanohi?

42 И ли как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

A me pehea e taea ai e koe te korero ki tou teina, E toku teina, iaua, kia kapea atu e ahau te otaota i roto i tou kanohi; te kite i te kurupae i roto i tou kanohi? E te tangata tinihanga, matua kapea atu e koe te kurupae i roto i tou kanohi, ka tahi koe ka marama ai ki te kape i te otaota i roto i te kanohi o tou teina.

43 З ащото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

E kore hoki te rakau ataahua e hua i te hua kino; e kore ano te rakau kino e hua i te hua ataahua.

44 П онеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Ma ona hua tonu ka mohiotia ai tenei rakau, tenei rakau. E kore hoki e kohia he piki i runga i nga tataramoa, e kore ano e whakaiia he karepe i runga i te tumatakuru.

45 Д обрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият <човек> от злото <си съкровище> изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

He tangata pai, he pai tana e whakaputa ai i roto i te taonga pai o tona ngakau; he tangata kino, he kino tana e whakaputa ai i roto i nga taonga kino o tona ngakau: he purenatanga hoki no te ngakau nga kupu a te mangai.

46 И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

He aha koutou ka karanga ai ki ahau, E te Ariki, e te Ariki, te mahi i aku e korero ai?

47 В секи, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Na, ko te tangata e haere mai ana ki ahau, e rongo ana ki aku kupu, a e mahi ana, maku e whakaatu ki a koutou tona rite:

48 П рилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

Ka rite ia ki te tangata i hanga i tetahi whare, i keri, i whakahohonu, a whakatakoto ana i te papa ki runga ki te toka: a, i te putanga o te waipuke, ka pakaru te roma ki taua whare, heoi kihai i taea te whakangaueue: no te mea i u tona hangang a.

49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

Tena ko te tangata i rongo, a kihai i mahi, ka rite ia ki te tangata i hanga i tetahi whare ki runga ki te oneone, te ai he turanga: i te pakarutanga o te roma, na hinga tonu iho; a nui atu te pakaru o taua whare.