1 Т огава нааматецът Софар в отговор рече:

Respondió Zofar, el naamatita, y dijo:

2 П онеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

«Por cierto mis pensamientos me hacen responder, y por eso me apresuro.

3 Ч ух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

He escuchado una reprensión afrentosa y mi inteligencia me inspira la respuesta.

4 Н е знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

¿No sabes que siempre fue así, que desde el tiempo en que el hombre fue puesto sobre la tierra,

5 Ч е тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

la alegría de los malos es breve y el gozo del impío sólo dura un momento?

6 М акар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Aunque se enaltezca hasta el cielo y su cabeza toque las nubes,

7 П ак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

como su estiércol, perecerá para siempre; y los que lo hayan visto dirán: “¿Qué es de él?”

8 К ато сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Como un sueño volará y no será hallado; se disipará como una visión nocturna.

9 О кото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

El ojo que lo veía, nunca más lo verá, ni su lugar lo conocerá más.

10 Ч адата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

Sus hijos solicitarán el favor de los pobres y sus manos devolverán lo que él robó.

11 К остите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

Sus huesos, llenos aún de su juventud, yacerán con él en el polvo.

12 А ко и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

Si el mal era dulce en su boca, si lo ocultaba debajo de su lengua,

13 А ко и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

si lo saboreaba y no lo dejaba, sino que lo retenía y paladeaba,

14 П ак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

su comida se corromperá en sus entrañas y será veneno de áspides dentro de él.

15 П огълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

Devoró riquezas, pero las vomitará; Dios las sacará de su vientre.

16 О трова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

Veneno de áspides chupará; lo matará la lengua de la víbora.

17 Н яма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

No verá más los arroyos, los ríos, los torrentes de miel y de leche.

18 Т ова, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

Restituirá sus ganancias y sus bienes sin haberlos tragado ni gozado de ellos.

19 З ащото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

Por cuanto quebrantó y desamparó a los pobres, y robó casas no edificadas por él,

20 П онеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

por eso no tendrá sosiego su vientre ni salvará nada de lo que codiciaba.

21 & lt;Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

Nada quedó que él no devorara, y por eso su bienestar no será duradero.

22 К огато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

En la plenitud de su abundancia padecerá estrechez; la mano de todos los malvados caerá sobre él.

23 К огато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

Cuando se ponga a llenar su vientre, Dios enviará sobre él el ardor de su ira, y la hará llover sobre él y sobre su comida.

24 К огато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

Huirá de las armas de hierro y el arco de bronce lo atravesará.

25 Т ой я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

La saeta lo traspasará, atravesará su cuerpo; la punta reluciente saldrá por su hiel. ¡Sobre él vendrán terrores!

26 В сякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

Una total tiniebla está reservada para sus tesoros; un fuego no atizado los consumirá y devorará lo que quede en su morada.

27 Н ебето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

Los cielos descubrirán su iniquidad, y la tierra se levantará contra él.

28 Б огатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

Los renuevos de su casa serán llevados de allí, serán esparcidos en el día de su furor.

29 Т ова е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Ésta es la suerte que Dios prepara para el hombre impío, la herencia que Dios le señala por su palabra.»