1 О ще, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Fraţilor, vă reamintesc Evanghelia pe care v-am vestit-o, pe care aţi primit-o, în care aţi rămas

2 ч рез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

şi prin care sunteţi mântuiţi dacă rămâneţi fermi în cuvântul pe care vi l-am vestit; altfel aţi crezut degeaba.

3 З ащото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

Ceea ce v-am dat ca fiind de primă importanţă este ceea ce eu, la rândul meu, am primit: anume că Cristos a murit pentru păcatele noastre, potrivit Scripturilor,

4 ч е бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

că a fost îngropat, că a fost înviat a treia zi, potrivit Scripturilor,

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

că i S-a arătat lui Chifa şi apoi celor doisprezece

6 ч е след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

și că, după aceea, li S-a arătat la peste cinci sute de fraţi deodată, dintre care cei mai mulţi încă trăiesc, iar unii au adormit.

7 ч е после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

După aceea i S-a arătat lui Iacov, apoi tuturor apostolilor.

8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

Ultimului dintre toţi, ca unuia născut înainte de vreme, mi S-a arătat şi mie.

9 З ащото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

Căci eu sunt cel mai neînsemnat dintre apostoli; eu nu sunt vrednic să fiu numit apostol, pentru că am persecutat biserica lui Dumnezeu,

10 Н о с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

însă prin harul lui Dumnezeu sunt ceea ce sunt, iar harul Lui faţă de mine n-a fost fără rezultat, ci am trudit mai mult decât oricare dintre ei, dar nu eu, ci harul lui Dumnezeu care este cu mine.

11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

Deci – fie eu, fie ei – noi aşa predicăm, iar voi aşa aţi crezut. Învierea morţilor

12 А ко се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

Dar dacă se predică faptul că Cristos a fost înviat din morţi, cum pot spune unii dintre voi că nu există învierea morţilor?

13 А ко няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

Dacă nu există o înviere a morţilor, nici Cristos nu a fost înviat.

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

Dar dacă Cristos n-a fost înviat, atunci predicarea noastră este zadarnică şi, de asemenea, şi credinţa voastră este zadarnică.

15 П ри това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

Mai mult decât atât, noi suntem găsiţi ca depunând o mărturie falsă despre Dumnezeu, pentru că am depus mărturie că Dumnezeu L-a înviat pe Cristos, pe Care, dacă este adevărat că morţii nu învie, nu L-a înviat.

16 з ащото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

Dacă morţii nu învie, nici Cristos n-a fost înviat,

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

iar dacă Cristos n-a fost înviat, atunci credinţa voastră este zadarnică, iar voi sunteţi încă în păcatele voastre.

18 Т огава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

Atunci şi cei care au murit în Cristos sunt pierduţi.

19 А ко само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

Dacă numai pentru viaţa aceasta am nădăjduit în Cristos, atunci suntem cei mai de plâns dintre oameni!

20 Н о сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

Dar Cristos a fost înviat din morţi, El fiind primul rod dintre cei care au adormit.

21 П онеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

Întrucât moartea a venit printr-un om, învierea morţilor a venit tot printr-un Om.

22 З ащото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

Aşa cum în Adam toţi mor, la fel, în Cristos, toţi vor fi înviaţi,

23 Н о всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

însă fiecare la rândul lui; primul rod este Cristos, apoi, la venirea Lui, cei ai lui Cristos.

24 Т огава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

Apoi va veni sfârşitul, când El îi va încredinţa Împărăţia lui Dumnezeu Tatăl, după ce va fi distrus orice conducător, orice autoritate şi orice putere.

25 З ащото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

Căci El trebuie să domnească până când îi va pune pe toţi vrăjmaşii sub picioarele Sale.

26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

Ultimul vrăjmaş care va fi distrus va fi moartea.

27 з ащото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

Căci El „I-a pus totul sub picioare“. Dar când se spune că toate I-au fost supuse, este evident că aceasta nu-L include pe Cel Ce I le-a supus pe toate.

28 к огато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

Când toate lucrurile Îi vor fi fost supuse, atunci Însuşi Fiul I Se va supune Celui Ce I-a supus toate lucrurile, pentru ca Dumnezeu să fie totul în toţi.

29 И наче, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

Altfel, ce vor face cei care se botează pentru cei morţi ? Dacă morţii nu sunt înviaţi nicidecum, de ce mai sunt botezaţi ei pentru cei morţi ?

30 З ащо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

Şi de ce suntem noi în pericol tot timpul?

31 Б ратя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Sunt în pericol de moarte în fiecare zi. Acest lucru este cert, fraţilor, întocmai ca lauda pe care o am cu voi în Cristos Isus, Domnul nostru.

32 А ко, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

Dacă doar din motive omeneşti m-am luptat cu fiarele în Efes, ce-am câştigat, dacă morţii nu învie? „Să mâncăm şi să bem, căci mâine vom muri!“

33 Н е се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

Nu vă înşelaţi: „Tovărăşiile rele strică obiceiurile bune. “

34 О трезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

Veniţi-vă în fire cum se cuvine şi nu mai păcătuiţi; căci sunt unii care trăiesc în ignoranţă faţă de Dumnezeu. Spre ruşinea voastră o spun. Învierea în trup

35 Н о някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

Cineva ar putea întreba: „Cum învie morţii? Cu ce fel de trup vor veni?“

36 Б езумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Ce nebunie! Ceea ce tu semeni, nu vine la viaţă dacă nu moare,

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

iar ceea ce semeni nu este trupul care va fi, ci doar o sămânţă simplă, ca una de grâu sau de altceva.

38 н о Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

Însă Dumnezeu îi dă fiecărei seminţe un trup, aşa cum doreşte; fiecărei seminţe îi dă trupul ei.

39 В сяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

Nu toate trupurile sunt la fel: unul este trupul oamenilor, altul este trupul animalelor, altul al păsărilor, altul al peştilor.

40 И ма и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

Există trupuri cereşti şi trupuri pământeşti. Există o splendoare a celor cereşti şi un alt fel de splendoare a celor pământeşti.

41 Д руг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

Alta este splendoarea soarelui, alta este splendoarea lunii şi alta este splendoarea stelelor, iar o stea diferă de alta în splendoare.

42 Т ака е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

La fel este şi cu învierea morţilor. Ceea ce este semănat în putrezire, este înviat în nemurire.

43 с ее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

Ceea ce este semănat în necinste, este înviat în slavă. Ceea ce este semănat în slăbiciune, este înviat în putere.

44 с ее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

Este semănat trup firesc şi este înviat trup duhovnicesc. Dacă există un trup firesc, există şi unul duhovnicesc.

45 Т ака е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

Aşa este şi scris: „Primul om, Adam, a devenit un suflet viu.“ Ultimul Adam a devenit un duh care dă viaţă.

46 О баче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Dar primul nu este cel duhovnicesc, ci este cel firesc; apoi vine cel duhovnicesc.

47 П ървият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

Primul om a fost făcut din ţărâna pământului. Al doilea Om este din cer.

48 К акъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

Aşa cum era cel din ţărână, aşa sunt şi cei din ţărână; şi aşa cum este Cel Ceresc, aşa sunt şi cei cereşti.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

Aşa cum suntem în asemănarea celui din ţărână, la fel vom fi şi în asemănarea Celui Ceresc.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Ceea ce spun, fraţilor, sunt următoarele: carnea şi sângele nu pot să moştenească Împărăţia lui Dumnezeu, şi nici putrezirea nu poate moşteni nemurirea.

51 Е то, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

Iată, vă spun o taină: nu toţi vom adormi, dar toţi vom fi schimbaţi

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

într-o clipă, într-o clipire din ochi, la cea din urmă trâmbiţă. Căci trâmbiţa va suna, iar cei morţi vor fi înviaţi ca nemuritori, şi noi vom fi schimbaţi.

53 З ащото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

Căci ceea ce este supus putrezirii trebuie să se îmbrace în neputrezire, iar ceea ce este muritor trebuie să se îmbrace în nemurire.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

Când ceea ce este supus putrezirii se va fi îmbrăcat în neputrezire, iar ceea ce este muritor se va fi îmbrăcat în nemurire, atunci se va împlini cuvântul care a fost scris: „Moartea a fost înghiţită în victorie.

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

Moarte, unde îţi este victoria? Moarte, unde îţi este boldul?“

56 Ж илото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

Boldul morţii este păcatul, iar puterea păcatului este Legea.

57 н о благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Dar mulţumiri fie aduse lui Dumnezeu, Care ne dă victoria prin Domnul nostru Isus Cristos.

58 З атова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

De aceea, fraţii mei preaiubiţi, fiţi fermi, de neclintit, întotdeauna implicaţi din plin în lucrarea Domnului, pentru că ştiţi că în Domnul strădania voastră nu este zadarnică.