1 О ще, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Звіщаю ж вам, браття, Євангелію, яку я вам благовістив, і яку прийняли ви, в якій і стоїте,

2 ч рез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

Якою й спасаєтесь, коли пам'ятаєте, яким словом я благовістив вам, якщо тільки ви ввірували не наосліп.

3 З ащото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

Бо я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос був умер ради наших гріхів за Писанням,

4 ч е бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

і що Він був похований, і що третього дня Він воскрес за Писанням,

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

і що з'явився Він Кифі, потім Дванадцятьом.

6 ч е след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

А потім з'явився нараз більше як п'ятистам браттям, що більшість із них живе й досі, а дехто й спочили.

7 ч е после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

Потому з'явився Він Якову, опісля усім апостолам.

8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

А по всіх Він з'явився й мені, мов якому недородкові.

9 З ащото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

Я бо найменший з апостолів, що негідний зватись апостолом, бо я переслідував був Божу Церкву.

10 Н о с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

Та благодаттю Божою я те, що є, і благодать Його, що в мені, не даремна була, але я працював більше всіх їх, правда не я, але Божа благодать, що зо мною вона.

11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

Тож чи я, чи вони, ми так проповідуємо, і так ви ввірували.

12 А ко се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

Коли ж про Христа проповідується, що воскрес Він із мертвих, як же дехто між вами говорять, що немає воскресення мертвих?

13 А ко няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

Як немає ж воскресення мертвих, то й Христос не воскрес!

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

оли ж бо Христос не воскрес, то проповідь наша даремна, даремна також віра ваша!

15 П ри това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

Ми знайшлися б тоді неправдивими свідками Божими, бо про Бога ми свідчили, що воскресив Він Христа, Якого Він не воскресив, якщо не воскресають померлі.

16 з ащото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

Бо як мертві не воскресають, то й Христос не воскрес!

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

Коли ж бо Христос не воскрес, тоді віра ваша даремна, ви в своїх ще гріхах,

18 Т огава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

тоді то загинули й ті, що в Христі упокоїлись!

19 А ко само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

Коли ми надіємося на Христа тільки в цьому житті, то ми найнещасніші від усіх людей!

20 Н о сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

Та нині Христос воскрес із мертвих, первісток серед покійних.

21 П онеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

Смерть бо через людину, і через Людину воскресення мертвих.

22 З ащото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

Бо так, як в Адамі вмирають усі, так само в Христі всі оживуть,

23 Н о всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

кожен у своєму порядку: первісток Христос, потім ті, що Христові, під час Його приходу.

24 Т огава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

А потому кінець, коли Він передасть царство Богові й Отцеві, коли Він зруйнує всякий уряд, і владу всяку та силу.

25 З ащото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

Бо належить Йому царювати, аж доки Він не покладе всіх Своїх ворогів під ногами Своїми!

26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

Як ворог останній смерть знищиться,

27 з ащото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

бо під ноги Його Він усе впокорив. Коли ж каже, що впокорено все, то ясно, що все, окрім Того, Хто впокорив Йому все.

28 к огато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

А коли Йому все Він упокорить, тоді й Сам Син упокориться Тому, Хто все впокорив Йому, щоб Бог був у всьому все.

29 И наче, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

Бо що зроблять ті, хто христяться ради мертвих? Коли мертві не воскресають зовсім, то нащо вони ради мертвих і христяться?

30 З ащо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

Для чого й ми повсякчас наражаємось на небезпеки?

31 Б ратя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Я щодень умираю. Так свідчу, браття, вашою хвалою, що маю її в Христі Ісусі, Господі нашім.

32 А ко, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

Коли я зо звірами боровся в Ефесі, яка мені по-людському користь, коли мертві не воскресають? Будем їсти та пити, бо ми взавтра вмрем!...

33 Н е се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

Не дайте себе звести, товариство лихе псує добрі звичаї!

34 О трезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

Протверезіться правдиво, та й не грішіть, бо деякі Бога не знають, говорю вам на сором!

35 Н о някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

Але дехто скаже: Як мертві воскреснуть? І в якім тілі прийдуть?

36 Б езумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Нерозумний, що ти сієш, те не оживе, як не вмре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

І коли сієш, то сієш не тіло майбутнє, але голе зерно, яке трапиться, пшениці або чого іншого,

38 н о Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

і Бог йому тіло дає, як захоче, і кожному зерняті тіло його.

39 В сяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

Не кожне тіло однакове тіло, але ж інше в людей, та інше тіло в скотини, та інше тіло в пташок, та інше у риб.

40 И ма и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

Є небесні тіла й тіла земні, але ж інша слава небесним, а інша земним.

41 Д руг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

Інша слава для сонця, та інша слава для місяця, та інша слава для зір, бо зоря від зорі відрізняється славою!

42 Т ака е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

Так само й воскресення мертвих: сіється в тління, в нетління встає,

43 с ее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

сіється в неславу, у славі встає, сіється в немочі, у силі встає,

44 с ее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

сіється тіло звичайне, встає тіло духовне. Є тіло звичайне, є й тіло духовне.

45 Т ака е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

Так і написано: Перша людина Адам став душею живою, а останній Адам то дух оживляючий.

46 О баче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Та не перше духовне, але звичайне, а потім духовне.

47 П ървият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

Перша людина з землі, земна, друга Людина із неба Господь.

48 К акъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

Який земний, такі й земні, і Який небесний, такі й небесні.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

І, як носили ми образ земного, так і образ небесного будемо носити.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

І це скажу, браття, що тіло й кров посісти Божого Царства не можуть, ані тління нетління не посяде.

51 Е то, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

Ось кажу я вам таємницю: не всі ми заснемо, та всі перемінимось,

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

раптом, як оком змигнути, при останній сурмі: бо засурмить вона і мертві воскреснуть, а ми перемінимось!...

53 З ащото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

Мусить бо тлінне оце зодягнутись в нетління, а смертне оце зодягтися в безсмертя.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

А коли оце тлінне в нетління зодягнеться, і оце смертне в безсмертя зодягнеться, тоді збудеться слово написане: Поглинута смерть перемогою!

55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

Де, смерте, твоя перемога? Де твоє, смерте, жало?

56 Ж илото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

Жало ж смерти то гріх, а сила гріха то Закон.

57 н о благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

А Богові дяка, що Він Господом нашим Ісусом Христом перемогу нам дав.

58 З атова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

Отож, брати любі мої, будьте міцні, непохитні, збагачуйтесь завжди в Господньому ділі, знаючи, що ваша праця не марнотна у Господі!