1 З віщаю ж вам, браття, Євангелію, яку я вам благовістив, і яку прийняли ви, в якій і стоїте,

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 Я кою й спасаєтесь, коли пам'ятаєте, яким словом я благовістив вам, якщо тільки ви ввірували не наосліп.

чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

3 Б о я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос був умер ради наших гріхів за Писанням,

Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4 і що Він був похований, і що третього дня Він воскрес за Писанням,

че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5 і що з'явився Він Кифі, потім Дванадцятьом.

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 А потім з'явився нараз більше як п'ятистам браттям, що більшість із них живе й досі, а дехто й спочили.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 П отому з'явився Він Якову, опісля усім апостолам.

че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8 А по всіх Він з'явився й мені, мов якому недородкові.

а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9 Я бо найменший з апостолів, що негідний зватись апостолом, бо я переслідував був Божу Церкву.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

10 Т а благодаттю Божою я те, що є, і благодать Його, що в мені, не даремна була, але я працював більше всіх їх, правда не я, але Божа благодать, що зо мною вона.

Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 Т ож чи я, чи вони, ми так проповідуємо, і так ви ввірували.

И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.

12 К оли ж про Христа проповідується, що воскрес Він із мертвих, як же дехто між вами говорять, що немає воскресення мертвих?

Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Я к немає ж воскресення мертвих, то й Христос не воскрес!

Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 о ли ж бо Христос не воскрес, то проповідь наша даремна, даремна також віра ваша!

и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 М и знайшлися б тоді неправдивими свідками Божими, бо про Бога ми свідчили, що воскресив Він Христа, Якого Він не воскресив, якщо не воскресають померлі.

При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 Б о як мертві не воскресають, то й Христос не воскрес!

защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 К оли ж бо Христос не воскрес, тоді віра ваша даремна, ви в своїх ще гріхах,

и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 т оді то загинули й ті, що в Христі упокоїлись!

Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 К оли ми надіємося на Христа тільки в цьому житті, то ми найнещасніші від усіх людей!

Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

20 Т а нині Христос воскрес із мертвих, первісток серед покійних.

Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 С мерть бо через людину, і через Людину воскресення мертвих.

Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.

22 Б о так, як в Адамі вмирають усі, так само в Христі всі оживуть,

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 к ожен у своєму порядку: первісток Христос, потім ті, що Христові, під час Його приходу.

Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24 А потому кінець, коли Він передасть царство Богові й Отцеві, коли Він зруйнує всякий уряд, і владу всяку та силу.

Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Б о належить Йому царювати, аж доки Він не покладе всіх Своїх ворогів під ногами Своїми!

Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 Я к ворог останній смерть знищиться,

И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,

27 б о під ноги Його Він усе впокорив. Коли ж каже, що впокорено все, то ясно, що все, окрім Того, Хто впокорив Йому все.

защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

28 А коли Йому все Він упокорить, тоді й Сам Син упокориться Тому, Хто все впокорив Йому, щоб Бог був у всьому все.

когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29 Б о що зроблять ті, хто христяться ради мертвих? Коли мертві не воскресають зовсім, то нащо вони ради мертвих і христяться?

Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30 Д ля чого й ми повсякчас наражаємось на небезпеки?

Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31 Я щодень умираю. Так свідчу, браття, вашою хвалою, що маю її в Христі Ісусі, Господі нашім.

Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 К оли я зо звірами боровся в Ефесі, яка мені по-людському користь, коли мертві не воскресають? Будем їсти та пити, бо ми взавтра вмрем!...

Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

33 Н е дайте себе звести, товариство лихе псує добрі звичаї!

Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

34 П ротверезіться правдиво, та й не грішіть, бо деякі Бога не знають, говорю вам на сором!

Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.

35 А ле дехто скаже: Як мертві воскреснуть? І в якім тілі прийдуть?

Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

36 Н ерозумний, що ти сієш, те не оживе, як не вмре.

Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 І коли сієш, то сієш не тіло майбутнє, але голе зерно, яке трапиться, пшениці або чого іншого,

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;

38 і Бог йому тіло дає, як захоче, і кожному зерняті тіло його.

но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Н е кожне тіло однакове тіло, але ж інше в людей, та інше тіло в скотини, та інше тіло в пташок, та інше у риб.

Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Є небесні тіла й тіла земні, але ж інша слава небесним, а інша земним.

Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 І нша слава для сонця, та інша слава для місяця, та інша слава для зір, бо зоря від зорі відрізняється славою!

Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Т ак само й воскресення мертвих: сіється в тління, в нетління встає,

Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 с іється в неславу, у славі встає, сіється в немочі, у силі встає,

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 с іється тіло звичайне, встає тіло духовне. Є тіло звичайне, є й тіло духовне.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.

45 Т ак і написано: Перша людина Адам став душею живою, а останній Адам то дух оживляючий.

Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.

46 Т а не перше духовне, але звичайне, а потім духовне.

Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 П ерша людина з землі, земна, друга Людина із неба Господь.

Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Я кий земний, такі й земні, і Який небесний, такі й небесні.

Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 І , як носили ми образ земного, так і образ небесного будемо носити.

И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 І це скажу, браття, що тіло й кров посісти Божого Царства не можуть, ані тління нетління не посяде.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 О сь кажу я вам таємницю: не всі ми заснемо, та всі перемінимось,

Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 р аптом, як оком змигнути, при останній сурмі: бо засурмить вона і мертві воскреснуть, а ми перемінимось!...

в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 М усить бо тлінне оце зодягнутись в нетління, а смертне оце зодягтися в безсмертя.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 А коли оце тлінне в нетління зодягнеться, і оце смертне в безсмертя зодягнеться, тоді збудеться слово написане: Поглинута смерть перемогою!

А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

55 Д е, смерте, твоя перемога? Де твоє, смерте, жало?

О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

56 Ж ало ж смерти то гріх, а сила гріха то Закон.

Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 А Богові дяка, що Він Господом нашим Ісусом Христом перемогу нам дав.

но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 О тож, брати любі мої, будьте міцні, непохитні, збагачуйтесь завжди в Господньому ділі, знаючи, що ваша праця не марнотна у Господі!

Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.