1 Н а Моава. Так каже Господь Саваот, Бог Ізраїлів: Горе місту Нево, бо воно поруйноване; Кір'ятаїм посоромлений, здобутий; посоромлений Замок високий, заляканий...

За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, <защото> биде превзет; Мисгав се посрами, <защото> биде разтрошен.

2 Н ема більше слави Моаву! У Хешбоні лихе вимишляють на нього: Ходімо, і витнім його із народу! Теж, Мадмене, замовкнеш і ти: за тобою йде меч!

Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, <като казаха>: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3 Ч ути крик із Горонаїму: Руїна й нещастя велике!

Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4 М оав поруйнований, крик підняли аж до Цоару,

Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5 б о ходом в Лухіт підуть догори з великим плачем, бо на збіччі Горонаїму чути крик боязкий про руїну...

Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на <жертвите на> разрушение.

6 У тікайте, рятуйте хоч душу свою, і станете, мов отой верес в пустині!

Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7 Б о за те, що надіявся ти на вчинки свої та на скарби свої, ти також будеш узятий, і піде Кемош до полону, а разом із ним його священики та його зверхники...

Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8 І прийде руїна до кожного міста, і не буде врятоване жодне із них, і загине долина, й погублена буде рівнина, бо так говорив був Господь!...

И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9 Д айте крила Моаву, і він відлетить, і міста його стануть спустошенням, так що не буде мешканця у них...

Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10 П роклятий, хто робить роботу Господню недбало, і проклятий, хто від крови на меча свого стримує!

Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 С покійний Моав від юнацтва свого, і мирний на дріжджах своїх, і не лито із посуду в посуд його, і він на вигнання не йшов, тому в нім його смак позостався, а запах його не змінився.

Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал <като вино> на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12 Т ому то ось дні настають, говорить Господь, і пошлю Я на нього розливачів, і його розіллють, і посуд його опорожнять, і дзбанки його порозбивають!...

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 І за Кемоша Моав посоромлений буде, як Ізраїлів дім посоромлений був за Бет-Ел, за місце надії своєї.

И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14 Я к говорите ви: Ми хоробрі та сильні до бою?

Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 П опустошений буде Моав, і до міст його ворог підійметься, і підуть добірні його юнаки на заріз, каже Цар, що Господь Саваот Йому Ймення...

Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха <да бъдат> заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 Б лизький похід нещастя Моава, а лихо його дуже квапиться...

Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17 С півчувайте йому, всі довкілля його, і всі, хто ім'я його знає, скажіть: Як зламалося сильне це берло, ця палиця пишна!

Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 С пустися зо слави своєї, і всядься в пустині, о мешканко, дочко Дівону, бо спустошник Моава до тебе прийшов, і понищив твердині твої!

Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19 С тань на дорозі й чекай, мешканко Ароеру, питай втікача та врятовану, кажи: Що це сталося?

Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 М оав посоромлений, бо розтрощений він, ридайте та плачте, і звістіте в Арноні, що Моав попустошений!

Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21 І суд ось прийшов на рівнинний цей край, на Холон й на Ягцу, і на Мефаат,

Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22 і на Дівон, і на Нево, і на Бет-Дівдатаїм,

Девон, Нево и Вет-девлатаим,

23 і на Кір'ятаїм, і на Бет-Ґамул, і на Бет-Меон,

Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24 і на Керіййот, і на Боцру, і на всі міста моавського краю, далекі й близькі...

Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 І відтятий Моавові ріг, і рамено його розтрощене, говорить Господь.

Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 У пійте його, бо пишавсь проти Господа він, і він з плюскотом упаде до блювоти своєї, і станеться й він посміховиськом!...

Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 І чи ж для тебе Ізраїль не був посміховиськом цим? Хіба серед злодіїв був знайдений він, що ти скільки говориш про нього, то все головою хитаєш?

Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28 П окиньте міста, й пробувайте на скелі, мешканці Моава, і будьте, немов та голубка, що над краєм безодні гніздиться!

Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 М и чули про гордість Моава, що чванливий він дуже, про надутість його і його гордування, про бундючність його та пиху його серця.

Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30 Я знаю, говорить Господь, про зухвальство його, і про його балачки безпідставні, робили вони неслухняне!

Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31 Р идаю тому над Моавом, і кричу за Моавом усім, зідхаю над людьми Кір-Хересу...

Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32 Б ільш як за Язером Я плакав, Я плакатиму за тобою, винограднику Сівми! Галузки твої перейшли аж за море, досягли аж до моря Язера. Спустошник напав на осінній твій плід, і на винобрання твоє,

О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 і забрана буде потіха твоя та радість твоя з виноградника й з краю Моава, і вино із чавила спиню! Не буде топтати топтач, радісний крик при збиранні не буде вже радісним криком збирання...

Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 В ід крику Хешбону аж до Ел'але, аж до Ягацу нестися буде їхній голос, від Цоару аж до Горонаїму, до Еґлат-Шелішійї, бо й вода із Німріму пустинею стане...

Поради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 І вигублю Я із Моава, говорить Господь, того, хто для жертов виходить на пагірок, і богові кадить своєму.

При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 Т ому стогне серце Моє за Моавом, немов та сопілка, і стогне серце Моє, як сопілка, за людьми Кір-Хересу, бо погинули ті, хто багатство набув!...

Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 Т ому кожна голова облисіла, і кожна борода обстрижена, на руках у всіх порізи жалоби, і на стегнах верета...

Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38 Н а всіх дахах Моава й на площах його самий лемент, бо розбив Я Моава, мов посуд, якого не люблять, говорить Господь...

По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 Я к він розтощений плачуть, як ганебно Моав утікав, і як він посоромлений! І Моав став за посміх та пострах для всього довкілля його!

Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 Б о так промовляє Господь: Ось він, як орел, прилетить, і крила свої над Моавом розгорне,

Защото така казва Господ: Ето, <неприятелят> ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41 м іста будуть взяті, й твердині захоплені... І того дня стане серце лицарства Моава, як серце жони-породіллі!

Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42 І з народів Моав буде вигублений, бо пишавсь проти Господа він...

И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43 С трах, та безодня, та пастка на тебе, мешканче Моава! говорить Господь.

Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44 Х то від страху втече, той в безодню впаде, хто ж з безодні підійметься, той буде схоплений в пастку... Бо спроваджу на нього, на того Моава, рік їхньої кари, говорить Господь.

Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45 В тікачі знесилені будуть ставати у тіні Хешбону, бо вийде огонь із Хешбону, а полум'я з-поміж Сигону, і поїсть край волосся на скроні Моаву та череп синів галасливих...

Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните <борци>.

46 Г оре, Моаве, тобі! Загинув Кемошів народ, бо сини твої взяті в полон, твої ж дочки в неволю!...

Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47 І верну Я Моавові долю наприкінці днів, говорить Господь. Аж досі суд на Моава.

Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.