1 Я к Єфрем говорив, то тремтіли, він піднесений був ув Ізраїлі, та через Ваала згрішив і помер.

Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

2 А тепер іще більше грішать, бо зробили собі вони відлива з срібла свого, божків за своєю подобою; робота майстрів усе те, розмовляють із ними вони; ті люди, що жертву приносять, цілують телят.

А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на <Божеството>, <Но> <които> всички са дело на художници; <Сами> те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

3 Т ому вони стануть, як хмара поранку, і мов та роса, що зникає вранці, немов та полова, що з току виноситься бурею, і наче із комина дим.

Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим <губещ се> из комин.

4 А Я Господь, Бог твій від краю єгипетського, і Бога, крім Мене, не будеш ти знати, і крім Мене немає Спасителя.

Но Аз съм Господ твой Бог от <времето когато беше ти в> Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

5 Я тебе на пустині пізнав, у пересохлому краї.

Аз съм познал <ходенето> ти в пустинята, В много сухата земя.

6 М али добрі пасовиська й ситі були, наситилися і загордилось їхнє серце, тому то забули про Мене вони!

Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

7 І став Я для них, немов лев, на дорозі чигаю, немов та пантера.

По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

8 Н ападу Я на них, немов та ведмедиця, що дітей загубила, і те розірву, у що серце їхнє замкнене, і їх, як левчук, пожеру там, шматуватиме їх польова звірина.

Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

9 П огубив ти себе, о Ізраїлю, бо ти був проти Мене, спасіння свого.

Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

10 Д е цар твій тоді? Нехай він поможе тобі по містах твоїх усіх! А де судді твої, що про них ти сказав: Дай нам царя та князів?

А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

11 Я тобі дав царя в Своїм гніві, і забрав у Своїй ревності.

Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

12 П ровина Єфремова зв'язана, схований прогріх його.

Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

13 Б олі, немов породіллі, надійдуть на нього. Не мудрий він син, бо інакше не був би так довго у матернім нутрі.

Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

14 З рук шеолу Я викуплю їх, від смерти їх вибавлю. Де, смерте, жало твоє? Де, шеоле, твоя перемога? Жаль сховається перед очима Моїми!

От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти <сила>? <Колкото за това>, Аз няма да видя разкайване.

15 Х оч він дає плід між братами, але прийде вітер зо сходу, вітер Господній, що зійде з пустині, і всохне його джерело, і пересохне криничка його, понищить він скарб всіх коштовних речей!

Ако и да е той плодовит <повече> от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; <Неприятелят> ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

16 ( 14-1) Завинить Самарія, бо стала уперта до Бога свого, поляжуть вони від меча! Порозбивані будуть їхні діти, вагітні їхні розпороті будуть!

Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.