1 Н е завидуй злим людям, не бажай бути з ними,

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 б о їхне серце говорить про здирство, а уста їхні мовлять про зло.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 Д ім будується мудрістю, і розумом ставиться міцно.

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 А через пізнання кімнати наповнюються усіляким маєтком цінним та приємним.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 М удрий сильніший від сильного, а людина розумна від повносилого.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 Т ому то провадь війну мудрими радами, бо спасіння в численності радників.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 Д ля безумного мудрість занадто висока, своїх уст не розкриє при брамі.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 Х то чинити лихе заміряє, того звуть лукавим.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 З амір глупоти то гріх, а насмішник огида людині.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 Я кщо ти в день недолі знесилився, то мала твоя сила.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 Р ятуй узятих на смерть, також тих, хто на страчення хилиться, хіба не підтримаєш їх?

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 Я кщо скажеш: Цього ми не знали! чи ж Той, хто серця випробовує, знати не буде? Він Сторож твоєї душі, і він знає про це, і поверне людині за чином її.

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 Ї ж, сину мій, мед, бо він добрий, а мед щільниковий солодкий він на піднебінні твоїм,

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 о так мудрість пізнай для своєї душі: якщо знайдеш її, то ти маєш майбутність, і надія твоя не понищиться!

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 Н е чатуй на помешкання праведного, ти безбожнику, не ограблюй мешкання його,

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 б о праведний сім раз впаде та зведеться, а безбожний в погибіль впаде!

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 Н е тішся, як ворог твій падає, а коли він спіткнеться, хай серце твоє не радіє,

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 щ об Господь не побачив, і це не було в Його очах лихим, і щоб Він не звернув Свого гніву від нього на тебе!

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 Н е пались на злочинців, не заздри безбожним,

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 б о злому не буде майбутности, світильник безбожних погасне.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 Б ійся, сину мій, Господа та царя, не водися з непевними,

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 б о погибіль їхня нагло постане, а біду від обох тих хто знає?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 І оце ось походить від мудрих: Звертати увагу в суді на обличчя не добре.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 Х то буде казати безбожному: Праведний ти! того проклинатимуть люди, і гніватись будуть на того народи.

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 А тим, хто картає його, буде миле оце, і прийде на них благословення добра!

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 М ов у губи цілує, хто відповідає правдиве.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 П риготуй свою працю надворі, й оброби собі поле, а потім збудуєш свій дім.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 Н е будь ложним свідком на свого ближнього, і не підговорюй устами своїми.

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 Н е кажи: Як зробив він мені, так зроблю я йому, верну людині за чином її!

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 Я проходив край поля людини лінивої, та край виноградника недоумкуватого,

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 і ось все воно позаростало терням, будяками покрита поверхня його, камінний же мур його був поруйнований...

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 І бачив я те, і увагу звернув, і взяв я поуку собі:

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 Щ е трохи поспати, подрімати ще трохи, руки трохи зложити, щоб полежати,

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 і приходить, немов мандрівник, незаможність твоя, і нужда твоя, як озброєний муж!...

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,