1 Я саронська троянда, я долинна лілея!

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Я к лілея між тереном, так подруга моя поміж дівами!

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Я к та яблуня між лісовими деревами, так мій коханий поміж юнаками, його тіні жадала й сиділа я в ній, і його плід для мого піднебіння солодкий!

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 В ін впровадив мене до винярні, а прапор його надо мною кохання!

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 П ідкріпіте мене виноградовим печивом, освіжіть мене яблуками, бо я хвора з кохання!

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Л іва рука його під головою моєю, правиця ж його пригортає мене!...

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 З аклинаю я вас, дочки єрусалимські, газелями чи польовими оленями, щоб ви не сполохали, й щоб не збудили кохання, аж доки йому до вподоби!...

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

8 Г олос мого коханого!... Ось він іде, ось він скаче горами, по пагірках вистрибує...

Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 М ій коханий подібний до сарни чи до молодого оленя. Он стоїть він у нас за стіною, зазирає у вікна, заглядає у ґрати...

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 М ій коханий озвався й промовив до мене: Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Б о оце проминула пора дощова, дощ ущух, перейшов собі він.

Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

12 П оказались квітки на землі, пора соловейка настала, і голос горлиці в нашому краї лунає!

Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 Ф іґа випустила свої ранні плоди, і розцвілі виноградини пахощі видали. Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 Г олубко моя у розщілинах скельних, у бескіднім сховку, дай побачити мені твоє личко, дай почути мені голосок твій, бо голос твій милий, а личко твоє уродливе!

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Л овіть нам лисиці, лисинята маленькі, що ушкоджують нам виноградники, виноградники ж наші у цвіті!

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 М ій коханий він мій, я ж його, він пасе між лілеями!

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете.

17 П оки день прохолоду навіє, а тіні втечуть, вернись, мій коханий, стань подібний до сарни чи до молодого оленя в пахучих горах!

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.