1 О сь тому, мавши за милосердям Божим таке служіння, ми не тратимо відваги,

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2 а ле ми відреклися тайного сорому, не ходячи в хитрості та не перекручуючи Божого Слова, але з'явленням правди доручуємо себе кожному сумлінню людському перед Богом.

но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3 К оли ж наша Євангелія й закрита, то закрита для тих, хто гине,

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

4 д ля невіруючих, яким бог цього віку засліпив розум, щоб для них не засяяло світло Євангелії слави Христа, а Він образ Божий.

за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

5 Б о ми не себе самих проповідуємо, але Христа Ісуса, Господа, ми ж самі раби ваші ради Ісуса.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

6 Б о Бог, що звелів був світлу засяяти з темряви, у серцях наших засяяв, щоб просвітити нам знання слави Божої в Особі Христовій.

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

7 А ми маємо скарб цей у посудинах глиняних, щоб велич сили була Божа, а не від нас.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

8 У всьому нас тиснуть, та не потиснені ми; ми в важких обставинах, але не впадаємо в розпач.

Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

9 П ереслідують нас, але ми не полишені; ми повалені, та не погублені.

гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

10 М и завсіди носимо в тілі мертвість Ісусову, щоб з'явилося в нашому тілі й життя Ісусове.

Всякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Б о завсіди нас, що живемо, віддають на смерть за Ісуса, щоб з'явилось Ісусове в нашому смертельному тілі.

Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 Т ому то смерть діє в нас, а життя у вас.

Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 Т а мавши того ж духа віри, за написаним: Вірував я, через те говорив, і ми віруємо, тому то й говоримо,

А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

14 з навши, що Той, Хто воскресив Господа Ісуса, воскресить з Ісусом і нас, і поставить із вами.

понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 У се бо для вас, щоб благодать, розмножена через багатьох, збагатила подяку на Божу славу.

Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Ч ерез те ми відваги не тратимо, бо хоч нищиться зовнішній наш чоловік, зате день-у-день відновляється внутрішній.

Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Б о теперішнє легке наше горе достачає для нас у безмірнім багатстві славу вічної ваги,

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 к оли ми не дивимося на видиме, а на невидиме. Бо видиме дочасне, невидиме ж вічне!

които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.