1 С ину мій, якщо приймеш слова мої ти, а накази мої при собі заховаєш,

Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

2 щ об слухало мудрости вухо твоє, своє серце прихилиш до розуму,

Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

3 я кщо до розсудку ти кликати будеш, до розуму кликатимеш своїм голосом,

Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

4 я кщо будеш шукати його, немов срібла, і будеш його ти пошукувати, як тих схованих скарбів,

Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

5 т оді зрозумієш страх Господній, і знайдеш ти Богопізнання,

Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

6 б о Господь дає мудрість, з Його уст знання й розум!

Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум.

7 В ін спасіння ховає для щирих, мов щит той для тих, хто в невинності ходить,

Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

8 щ об справедливих стежок стерегти, і береже Він дорогу Своїх богобійних!

За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

9 Т оді ти збагнеш справедливість та право, і простоту, всіляку дорогу добра,

Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

10 б о мудрість увійде до серця твого, і буде приємне знання для твоєї душі!

Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

11 р озважність тоді тебе пильнуватиме, розум тебе стерегтиме,

Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

12 щ об тебе врятувати від злої дороги, від людини, що каже лукаве,

За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

13 в ід тих, хто стежки простоти покидає, щоб ходити дорогами темряви,

От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

14 щ о тішаться, роблячи зло, що радіють крутійствами злого,

На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

15 щ о стежки їхні круті, і відходять своїми путями,

Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

16 щ об тебе врятувати від блудниці, від чужинки, що мовить м'якенькі слова,

За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

17 щ о покинула друга юнацтва свого, а про заповіт свого Бога забула,

(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

18 в она бо із домом своїм западеться у смерть, а стежки її до померлих,

Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

19 н іхто, хто входить до неї, не вернеться, і стежки життя не досягне,

Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

20 щ об ходив ти дорогою добрих, і стежки справедливих беріг!

За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

21 Б о замешкають праведні землю, і невинні зостануться в ній,

Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

22 а безбожні з землі будуть вигублені, і повириваються з неї невірні!

А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.