1 Я той муж, який бачив біду від жезла Його гніву,

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2 В ін провадив мене й допровадив до темряви, а не до світла...

Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3 Л иш на мене все знову обертає руку Свою цілий день...

Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4 В ін виснажив тіло моє й мою шкіру, мої кості сторощив,

Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5 о бгородив Він мене, і мене оточив гіркотою та мукою,

Издигна против мене <укрепления>; и окръжи ме с горест и труд.

6 у темноті мене посадив, мов померлих давно...

Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7 О бгородив Він мене і не вийду, тяжкими вчинив Він кайдани мої...

Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8 І коли я кричу й голошу, затикає Він вуха Свої на молитву мою...

Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9 К амінням обтесаним обгородив Він дороги мої, повикривлював стежки мої...

Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10 В ін для мене ведмедем чатуючим став, немов лев той у сховищі!

Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11 П оплутав дороги мої та розшарпав мене, учинив Він мене опустошеним!

Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12 Н атягнув Свого лука й поставив мене, наче ціль для стріли,

Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13 п устив стріли до нирок моїх з Свого сагайдака...

Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14 Д ля всього народу свого я став посміховиськом, глумливою піснею їхньою цілий день...

Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15 Н аситив мене гіркотою, мене напоїв полином...

Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16 І стер мені зуби жорствою, до попелу кинув мене,

При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17 і душа моя спокій згубила, забув я добро...

Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18 І сказав я: Загублена сила моя, та моє сподівання на Господа...

И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.

19 З гадай про біду мою й муку мою, про полин та отруту,

Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20 д уша моя згадує безперестанку про це, і гнеться в мені...

Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21 О це я нагадую серцеві своєму, тому то я маю надію:

<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22 Ц е милість Господня, що ми не погинули, бо не покінчилось Його милосердя,

Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23 н ове воно кожного ранку, велика бо вірність Твоя!

Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24 Г осподь це мій уділ, говорить душа моя, тому я надію на Нього складаю!

Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25 Г осподь добрий для тих, хто надію на Нього кладе, для душі, що шукає Його!

Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26 Д обре, коли людина в мовчанні надію кладе на спасіння Господнє.

Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27 Д обре для мужа, як носить ярмо в своїй молодості,

Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28 н ехай він самітно сидить і мовчить, як поклав Він на нього його;

Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.

29 х ай закриє він порохом уста свої, може є ще надія;

Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30 х ай щоку тому підставляє, хто його б'є, своєю ганьбою насичується...

Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31 Б о Господь не навіки ж покине!

Защото Господ не отхвърля до века.

32 Б о хоч Він і засмутить кого, проте змилується за Своєю великою милістю,

Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33 б о не мучить Він з серця Свого, і не засмучує людських синів.

Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

34 Щ об топтати під своїми ногами всіх в'язнів землі,

Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35 щ об перед обличчям Всевишнього право людини зігнути,

Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36 щ об гнобити людину у справі судовій його, оцього не має на оці Господь!

Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37 Х то то скаже і станеться це, як Господь того не наказав?

Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38 Х іба не виходить усе з уст Всевишнього, зле та добре?

Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39 Ч ого ж нарікає людина жива? Нехай скаржиться кожен на гріх свій.

Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40 П ошукаймо доріг своїх та дослідімо, і вернімось до Господа!

Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41 п ідіймімо своє серце та руки до Бога на небі!

Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:

42 С проневірились ми й неслухняними стали, тому не пробачив Ти нам,

Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43 з акрився Ти гнівом і гнав нас, убивав, не помилував,

Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44 з акрив Себе хмарою, щоб до Тебе молитва моя не дійшла...

Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45 С міттям та огидою нас Ти вчинив між народами,

Направил си ни като помия и смет всред племената.

46 н аші всі вороги пороззявляли на нас свого рота,

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47 с трах та яма на нас поприходили, руїна й погибіль...

Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48 М оє око спливає потоками водними через нещастя дочки мого люду...

Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49 В иливається око моє безупинно, нема бо перерви,

Окото ми пролива <сълзи> и не престава, защото няма отрада.

50 а ж поки не зглянеться та не побачить Господь із небес,

Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51 м оє око вчиняє журбу для моєї душі через дочок усіх мого міста...

Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52 Л овлячи, ловлять мене, немов птаха, мої вороги безпричинно,

Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53 ж иття моє в яму замкнули вони, і каміннями кинули в мене...

Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54 П ливуть мені води на голову, я говорю: Вже погублений я!...

Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55 К ликав я, Господи, Ймення Твоє із найглибшої ями,

Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56 Т и чуєш мій голос, не заховуй же вуха Свого від зойку мого, від благання мого!

Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57 Т и близький того дня, коли кличу Тебе, Ти говориш: Не бійся!

Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

58 З а душу мою Ти змагався, о Господи, життя моє викупив Ти.

Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59 Т и бачиш, о Господи, кривду мою, розсуди ж Ти мій суд!

Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60 У сю їхню помсту Ти бачиш, всі задуми їхні на мене,

Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61 Т и чуєш, о Господи, їхні наруги, всі задуми їхні на мене,

Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62 м ову повстанців на мене та їхнє буркотіння на мене ввесь день...

Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63 П обач їхнє сидіння та їхнє вставання, як завжди глумлива їхня пісня!

Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64 З аплати їм, о Господи, згідно з чином їхніх рук!

Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65 П одай їм темноту на серце, прокляття Твоє нехай буде на них!

Ще им дадеш, <като> клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66 С воїм гнівом жени їх, і вигуби їх з-під Господніх небес!

Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.