1 І Господь промовляв до Мойсея на моавських степах над приєрихонським Йорданом, говорячи:

Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2 Н акажи Ізраїлевим синам, і нехай вони дадуть Левитам зо спадку свого володіння міста на сидіння; і пасовисько для міст навколо них дасте ви Левитам.

Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3 І будуть ті міста їм на сидіння, а їхні пасовиська будуть для їхньої скотини, і для їхньої худоби та для всієї їхньої звірини.

Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4 А пасовиська тих міст, що дасте Левитам, будуть тягнутись від міської стіни й назовні тисяча локтів навколо.

Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5 І відміряєте поза містом на східню сторону дві тисячі ліктів, і на південну сторону дві тисячі ліктів, і на західню сторону дві тисячі ліктів, і на північну сторону дві тисячі ліктів, а місто усередині. Це будуть для вас міські пасовиська.

Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6 А з міст, що дасте Левитам, буде шість міст на сховища, що дасте, щоб утікати туди убійникові. А окрім них дасте сорок і два міста.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7 У сі ті міста, що дасте Левитам, сорок і вісім їхніх міст та їхні пасовиська.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

8 А ті міста, що дасте з володіння Ізраїлевих синів, від більшого дасте більше, а від меншого менше, кожен за спадком своїм, яким володітиме, дасть із своїх міст Левитам.

И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

Господ говори още на Моисея казвайки:

10 П ромовляй до Ізраїлевих синів та й скажи їм: Коли ви перейдете Йордан до ханаанського Краю,

Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 т о виберіть собі міста, вони будуть на сховища для вас, і втече туди убійник, що заб'є душу невмисне.

тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 І будуть для вас ті міста на сховища перед месником, і не помре убійник, поки не стане на суд перед громадою.

Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13 А ті міста, що дасте, шість міст на сховища буде для вас.

От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14 Т ри місті дасте по той бік Йордану, а три місті дасте в ханаанському Краї, вони будуть міста на сховища.

Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15 Ц і шість міст будуть на сховища для Ізраїлевих синів, і для приходька та для осілого серед них, щоб утік туди кожен, хто заб'є кого невмисне.

Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 А коли б хто вдарив кого залізним знаряддям, а той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 А якщо вдарив його каменем, що був у руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18 А бо вдарив його дерев'яним знаряддям, що було в руці, що від нього можна померти, і той помер, він убійник, буде конче забитий той убійник.

Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19 М есник за кров він заб'є убійника; як спіткає його, він заб'є його.

Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 А якщо пхне його з ненависти, або кине на нього чим навмисне, а той помре,

И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21 а бо з ворогування вдарив його своєю рукою, а той помер, буде конче забитий той, хто вдарив, він убійник; месник за кров заб'є убійника, як спіткає його.

или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 А як хто випадково, без ненависти пхнув кого або кинув на нього невмисне якимбудь знаряддям,

Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23 а бо якимбудь каменем, що від нього можна померти, кинув на нього не бачачи, і той помер, а він не був ворог йому й не шукав йому зла,

или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24 т о розсудить громада між убійником та між месником за кров за цими постановами.

тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25 І громада визволить убійника з руки месника за кров, і громада верне його до міста сховища його, що втік був туди. І осяде він у ньому аж до смерти найвищого священика, помазаного святою оливою.

и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26 А якщо убійник, виходячи, вийде з границі міста сховища його, куди втік був,

Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27 і знайде його месник за кров поза границями міста сховища його, і замордує месник за кров убійника, нема йому вини крови!

и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 Б о він повинен сидіти в місті сховища свого аж до смерти найвищого священика. А по смерті найвищого священика вернеться убійник до землі володіння свого.

защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29 І буде це для вас на правну постанову для ваших поколінь по всіх ваших оселях.

Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 К оли хто заб'є кого, то месник за словами свідків заб'є убійника. А одного свідка не досить проти кого, щоб осудити на смерть.

Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31 І не візьмете окупу для душі убійника, що він повинен умерти, бо буде він конче забитий.

Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32 І не візьмете окупу від змушеного втікати до міста сховища його, щоб вернувся сидіти в Краю до смерти священика.

Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33 І не збезчестите того Краю, що ви в ньому, бо та кров вона безчестить Край, а Краєві не прощається за кров, що пролита в ньому, як тільки кров'ю того, хто її пролив.

Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 І не занечистиш того Краю, що ви сидите в ньому, що Я пробуваю серед нього. Бо Я Господь, що пробуваю посеред синів Ізраїлевих!

Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.