1 A nd the Lord said to Moses in the plains of Moab by the Jordan at Jericho,

Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2 C ommand the Israelites that they give to the Levites from the inheritance of their possession cities to dwell in; and pasturelands round about the cities’ walls you shall give to the Levites also.

Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3 T hey shall have the cities to dwell in and their pasturelands shall be for their cattle, for their wealth, and for all their beasts.

Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4 A nd the pasturelands of the cities which you shall give to the Levites shall reach from the wall of the city and outward 1, 000 cubits round about.

Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5 Y ou shall measure from the wall of the city outward on the east, south, west, and north sides 2, 000 cubits, the city being in the center. This shall belong to as pasturelands for their cities.

Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6 O f the cities which you shall give to the Levites there shall be the six cities of refuge, which you shall give for the manslayer to flee into; and in addition to them you shall give forty-two cities.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7 S o all the cities which you shall give to the Levites shall be forty-eight; you shall give them with their adjacent pasturelands.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; <дайте> ги заедно с пасбищата им.

8 A s for the cities, you shall give from the possession of the Israelites, from the larger tribes you shall take many and from the smaller tribes few; each tribe shall give of its cities to the Levites in proportion to its inheritance.

И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото <градове> дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко <племе> да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 A nd the Lord said to Moses,

Господ говори още на Моисея казвайки:

10 S ay to the Israelites, When you cross the Jordan into the land of Canaan,

Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 T hen you shall select cities to be cities of refuge for you, that the slayer who kills any person unintentionally and unawares may flee there.

тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 A nd the cities shall be to you for refuge from the avenger, that the manslayer may not die until he has had a fair trial before the congregation.

Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13 A nd of the cities which you give there shall be your six cities for refuge.

От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14 Y ou shall give three cities on this side of the Jordan and three cities in the land of Canaan, to be cities of refuge.

Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15 T hese six cities shall be a refuge for the Israelites and for the stranger and the temporary resident among them; that anyone who kills any person unintentionally and unawares may flee there.

Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 B ut if he struck him down with an instrument of iron so that he died, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 A nd if he struck him down by throwing a stone, by which a person may die, and he died, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18 O r if he struck him down with a weapon of wood in his hand, by which one may die, and he died, the offender is a murderer; he shall surely be put to death.

Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19 T he avenger of blood shall himself slay the murderer; when he meets him, he shall slay him.

Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 B ut if he stabbed him through hatred or hurled at him by lying in wait so that he died

И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21 O r in enmity struck him down with his hand so that he died, he that smote him shall surely be put to death; he is a murderer. The avenger of blood shall slay the murderer when he meets him.

или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 B ut if he stabbed him suddenly without enmity or threw anything at or upon him without lying in wait

Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23 O r with any stone with which a man may be killed, not seeing him, and threw it at him so that he died, and was not his enemy nor sought to harm him,

или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24 T hen the congregation shall judge between the slayer and the avenger of blood according to these ordinances.

тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25 A nd the congregation shall rescue the manslayer from the hand of the avenger of blood and restore him to his city of refuge to which he had fled; and he shall live in it until the high priest dies, who was anointed with the sacred oil.

и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26 B ut if the slayer shall at any time come outside the limits of his city of refuge to which he had fled

Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27 A nd the avenger of blood finds him outside the limits of his city of refuge and kills the manslayer, he shall not be guilty of blood

и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 B ecause the manslayer should have remained in his city of refuge until the death of the high priest. But after the high priest’s death the manslayer shall return to the land of his possession.

защото <убиецът> трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29 A nd these things shall be for a statute and ordinance to you throughout your generations in all your dwellings.

Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 W hoever kills any person, the murderer shall be put to death on the testimony of witnesses; but no one shall be put to death on the testimony of one witness.

Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива <само> един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31 M oreover, you shall take no ransom for the life of a murderer guilty of death; but he shall surely be put to death.

Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32 A nd you shall accept no ransom for him who has fled to his city of refuge, so that he may return to dwell in the land before the death of the high priest.

Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33 S o you shall not pollute the land in which you live; for blood pollutes the land, and no atonement can be made for the land for the blood shed in it, but by the blood of him who shed it.

Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 A nd you shall not defile the land in which you live, in the midst of which I dwell, for I, the Lord, dwell in the midst of the people of Israel.

Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.