1 A fterward Moses and Aaron went in and told Pharaoh, Thus says the Lord, the God of Israel, Let My people go, that they may hold a feast to Me in the wilderness.

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, Who is the Lord, that I should obey His voice to let Israel go? I know not the Lord, neither will I let Israel go.

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 A nd they said, The God of the Hebrews has met with us; let us go, we pray you, three days’ journey into the desert and sacrifice to the Lord our God, lest He fall upon us with pestilence or with the sword.

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 T he king of Egypt said to Moses and Aaron, Why do you take the people from their jobs? Get to your burdens!

Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 P haraoh said, Behold, the people of the land now are many, and you make them rest from their burdens!

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 T he very same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people and their officers,

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 Y ou shall no more give the people straw to make brick; let them go and gather straw for themselves.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut the number of the bricks which they made before you shall still require of them; you shall not diminish it in the least. For they are idle; that is why they cry, Let us go and sacrifice to our God.

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et heavier work be laid upon the men that they may labor at it and pay no attention to lying words.

Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.

10 T he taskmasters of the people went out, and their officers, and they said to the people, Thus says Pharaoh, I will not give you straw.

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 G o, get straw where you can find it; but your work shall not be diminished in the least.

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people were scattered through all the land of Egypt to gather the short stubble instead of straw.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 A nd the taskmasters were urgent, saying, Finish your work, your daily quotas, as when there was straw.

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 A nd the Hebrew foremen, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, Why have you not fulfilled all your quota of making bricks yesterday and today, as before?

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 T hen the Hebrew foremen came to Pharaoh and cried, Why do you deal like this with your servants?

Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 N o straw is given to your servants, yet they say to us, Make bricks! And behold, your servants are beaten, but the fault is in your own people.

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 B ut said, You are idle, lazy and idle! That is why you say, Let us go and sacrifice to the Lord.

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 G et out now and get to work; for no straw shall be given you, yet you shall deliver the full quota of bricks.

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 A nd the Hebrew foremen saw that they were in an evil situation when it was said, You shall not diminish in the least your full daily quota of bricks.

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 A nd the foremen met Moses and Aaron, who were standing in the way as they came forth from Pharaoh.

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;

21 A nd the foremen said to them, The Lord look upon you and judge, because you have made us a rotten stench to be detested by Pharaoh and his servants and have put a sword in their hand to slay us.

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 T hen Moses turned again to the Lord and said, O Lord, why have You dealt evil to this people? Why did You ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 F or since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done evil to this people, neither have You delivered Your people at all.

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?