1 H e said to me, Son of man, eat what you find; eat this scroll; then go and speak to the house of Israel.

И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

2 S o I opened my mouth, and He caused me to eat the scroll.

И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 A nd He said to me, Son of man, eat this scroll that I give you and fill your stomach with it. Then I ate it, and it was as sweet as honey in my mouth.

И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

4 A nd He said to me, Son of man, go, get you to the house of Israel and speak to them with My words.

И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

5 F or you are not sent to a people of a foreign speech and of a difficult language but to the house of Israel;

Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

6 N ot to many peoples of foreign speech and of a hard language, whose words you cannot understand. Surely, had I sent you to such people, they would have listened to you and heeded My words.

не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

7 B ut the house of Israel will not listen to you and obey you since they will not listen to Me and obey Me, for all the house of Israel are impudent and stubborn of heart.

Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 B ehold, I have made your face strong and hard against their faces and your forehead strong and hard against their foreheads.

Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

9 L ike an adamant harder than flint or a diamond point have I made your forehead; fear them not, neither be dismayed at their looks, for they are a rebellious house.

Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 M oreover, He said to me, Son of man, all My words that I shall speak to you, receive in your heart and hear with your ears.

Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

11 A nd go, get you to the captives, to the children of your people, and speak to them and tell them, Thus says the Lord God, whether they will hear or refuse to hear.

и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

12 T hen the Spirit lifted me up, and I heard behind me a voice of a great rushing, Blessed be the glory of the Lord from His place.

Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!

13 I heard the noise of the wings of the living creatures as they touched and joined each one the other, and I heard the noise of the wheels beside them and the noise of a great rushing.

И <чух> фученето на крилата на живите същества, които <крила> се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.

14 S o the Spirit lifted me up and took me away, and I went in bitterness in the heat of my spirit; and the hand of the Lord was strong upon me.

И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

15 T hen I came to them of the captivity at Tel-abib, who sat and dwelt by the river of Chebar, and I sat where they sat and remained there among them seven days, overwhelmed with astonishment and silent.

Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

16 A nd at the end of seven days, the word of the Lord came to me:

А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

17 S on of man, I have made you a watchman to the house of Israel; therefore hear the word at My mouth and give them warning from Me.

Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

18 I f I say to the wicked, You shall surely die, and you do not give him warning or speak to warn the wicked to turn from his wicked way, to save his life, the same wicked man shall die in his iniquity, but his blood will I require at your hand.

Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 Y et if you warn the wicked and he turn not from his wickedness or from his wicked way, he shall die in his iniquity, but you have delivered yourself.

Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 A gain, if a righteous man turns from his righteousness (right doing and right standing with God) and some gift or providence which I lay before him he perverts into an occasion to sin and he commits iniquity, he shall die; because you have not given him warning, he shall die in his sin and his righteous deeds which he has done shall not be remembered, but his blood will I require at your hand.

Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 N evertheless if you warn the righteous man not to sin and he does not sin, he shall surely live because he is warned; also you have delivered yourself from guilt.

Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

22 A nd the hand of the Lord was there upon me, and He said to me, Arise, go forth into the plain and I will talk with you there.

И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

23 T hen I arose and went forth into the plain, and behold, the glory of the Lord stood there, like the glory I had seen by the river Chebar, and I fell on my face.

Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 T hen the Spirit entered into me and set me on my feet; He spoke and said to me, Go, shut yourself up in your house.

Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.

25 B ut you, O son of man, behold, ropes will be put upon you and you will be bound with them, and you cannot go out among people.

И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между <людете>.

26 A nd I will make your tongue cleave to the roof of your mouth so that you cannot talk and be a reprover of the people, for they are a rebellious house.

И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 B ut when I speak with you, I will open your mouth and you shall say to the people, Thus says the Lord God; he who hears, let him hear, and he who refuses to hear, let him refuse; for they are a rebellious house.

Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.