1 ¶ And he said unto me, Son of man, eat what thou findest; eat this roll, and go speak unto the house of Israel.

И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

2 S o I opened my mouth, and he caused me to eat that roll.

И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 A nd he said unto me, Son of man, cause thy belly to eat, and fill thy bowels with this roll that I give thee. I ate it and it was in my mouth as sweet as honey.

И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

4 T hen he said unto me, Son of man, go and enter into the house of Israel, and speak with my words unto them.

И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

5 F or thou art not sent to a people of a profound speech nor of a hard language, but to the house of Israel;

Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

6 n ot to many peoples of profound speech nor of hard language, whose words thou can not understand. Surely, had I sent thee to them, they would have hearkened unto thee.

не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

7 B ut the house of Israel will not desire to hear; for they do not desire to hear me: for all the house of Israel are impudent and hardhearted.

Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 B ehold, I have made thy face strong against their faces, and thy forehead strong against their foreheads.

Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

9 A s diamond harder than flint I have made thy forehead: do not fear them, neither be dismayed at their looks, though they are a rebellious house.

Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 M oreover he said unto me, Son of man, all my words that I shall speak unto thee receive in thine heart, and hear with thine ears.

Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

11 A nd go, and enter in among the captives, unto the sons of thy people, and thou shalt speak unto them, and tell them, Thus hath the Lord GOD said, They will not hear, nor forbear.

и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

12 A nd the Spirit took me up, and I heard behind me a voice of great thunder of the blessed glory of the LORD leaving his place,

Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!

13 a nd the noise of the wings of the living creatures that touched one another, and the noise of the wheels over against them, and a noise of great thunder.

И <чух> фученето на крилата на живите същества, които <крила> се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.

14 A nd the Spirit lifted me up and took me away, and I went in bitterness, in the heat of my spirit; but the hand of the LORD was strong upon me.

И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

15 A nd I came unto the captives at Telabib, that dwelt by the river of Chebar, and I sat where they sat, and remained there disheartened among them seven days.

Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

16 ¶ And it came to pass at the end of the seven days, that the word of the LORD came unto me, saying,

А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

17 S on of man, I have placed thee as a watchman unto the house of Israel; therefore thou shalt hear the word at my mouth and give them warning from me.

Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

18 W hen I say unto the wicked, Thou shalt surely die and thou dost not give him warning, nor speak to warn the wicked from his wicked way, that he might live, the same wicked man shall die for his iniquity; but his blood I will require at thine hand.

Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 Y et if thou warn the wicked and he does not turn from his wickedness nor from his wicked way, he shall die for his iniquity; but thou hast delivered thy soul.

Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 A gain, When the righteous man turns from his righteousness and commits iniquity and I lay a stumblingblock before him, he shall die because thou hast not given him warning; he shall die in his sin, and his righteousness which he has done shall not be remembered; but his blood I will require at thy hand.

Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 N evertheless if thou warn the righteous man that the righteous not sin and he does not sin, he shall surely live because he is warned; also thou hast delivered thy soul.

Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

22 ¶ And the hand of the LORD came upon me there; and he said unto me, Arise, go forth into the plain, and I will talk with thee there.

И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

23 T hen I arose and went forth into the plain, and, behold, the glory of the LORD stood there as the glory which I saw by the river of Chebar; and I fell on my face.

Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 T hen spirit entered into me and set me upon my feet, and he spoke with me and said unto me, Go, shut thyself within thine house.

Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.

25 A nd thou, O son of man, behold, they shall put bands upon thee and shall bind thee with them, and thou shalt not go out among them;

И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между <людете>.

26 a nd I will make thy tongue cleave to the roof of thy mouth that thou shalt be dumb and shalt not be to them a reprover; for they are a rebellious house.

И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 B ut when I speak with thee, I will open thy mouth; and thou shalt say unto them, Thus hath the Lord GOD said: He that hears, let him hear, and he that forbears; let him forbear: for they are a rebellious house.

Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.