1 ¶ And a man of Belial happened to be there, whose name was Sheba, the son of Bichri, a man of Jemini, and he blew the shofar, saying, We have no part in David, neither have we inheritance in the son of Jesse. Every man to his tents, O Israel.

А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

2 S o all the men of Israel went up from after David and followed Sheba, the son of Bichri; but the men of Judah cleaved unto their king from the Jordan even to Jerusalem.

И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

3 A nd when David came to his house at Jerusalem, the king took the ten women, his concubines, whom he had left to keep the house, and put them in ward and fed them, but did not go in unto them. So they were shut up unto the day of their death, living in widowhood.

И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

4 ¶ Then the king said to Amasa, Assemble me the men of Judah for the third day, and be thou here present.

Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и <тогава> ти да се явиш тук.

5 S o Amasa went to assemble the men of Judah, but he tarried longer than the set time which he had appointed him.

И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

6 A nd David said to Abishai, Now Sheba, the son of Bichri, shall do us more harm than Absalom; take thou thy lord’s slaves and pursue after him lest he find fenced cities and escape us.

Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

7 T hen Joab’s men went out after him, and the Cherethites and the Pelethites and all the mighty men; and they went out of Jerusalem to pursue after Sheba, the son of Bichri.

Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.

8 W hen they were at the great stone which is in Gibeon, Amasa came out and met them. And Joab’s garment that he had put on was girded unto him and upon it a girdle with a sword fastened upon his loins in its sheath, and as he went forth, it fell out.

Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той <към него>, мечът падна.

9 A nd Joab said to Amasa, Art thou in peace, my brother? And Joab took Amasa by the beard with the right hand to kiss him.

И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.

10 B ut Amasa took no heed of the sword that was in Joab’s hand; and he smote him with it in the fifth rib, and shed out his bowels to the ground and struck him not again; and he died. So Joab and Abishai, his brother, pursued after Sheba, the son of Bichri.

А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така <Иоав> го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей <продължаваха да> преследват Савея Вихриевия син.

11 A nd one of Joab’s servants stood by him, and said, He that favours Joab and he that is for David, let him go after Joab.

А един от Иоавовите момци застана при <Амаса> и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

12 A nd Amasa had wallowed in blood in the midst of the highway. And when the man saw that all the people stopped, he removed Amasa out of the highway into the field and cast a garment upon him because he saw that every one that came by him stopped.

А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

13 W hen he was removed out of the highway, all the people that followed Joab passed on, to pursue after Sheba the son of Bichri.

И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.

14 ¶ And he went through all the tribes of Israel unto Abel and to Bethmaachah and all the Berites; and they were gathered together and also went after him.

А <Савей> мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.

15 A nd they came and besieged him in Abel of Bethmaachah, and they cast up a bank against the city, and the people went against the wall; and all the people that were with Joab battered the wall, to throw it down.

Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената <със стеноломи> за да я съборят.

16 T hen a wise woman cried out in the city, Hear, hear, I pray you, tell Joab to come here, that I may speak with him.

Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

17 A nd when he had come near unto her, the woman said, Art thou Joab? And he answered, I am he. Then she said unto him, Hear the words of thy handmaid. And he answered, I hear.

И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

18 T hen she spoke, saying, They used to speak in old times, saying, If you have a question ask it at Abel; and so they concluded the matter.

И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат <работата>.

19 I am one of those that are peaceable and faithful in Israel, and thou seekest to destroy a city that is a mother in Israel; why wilt thou swallow up the inheritance of the LORD?

Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?

20 A nd Joab answered and said, Far be it, far be it from me that I should swallow up or destroy.

А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

21 T he matter is not so, but a man of Mount Ephraim, Sheba, the son of Bichri, by name, has lifted up his hand against King David; give only him over, and I will depart from the city. And the woman said unto Joab, Behold, his head shall be thrown to thee over the wall.

Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

22 T hen the woman went unto all the people in her wisdom. And they cut off the head of Sheba, the son of Bichri, and cast it out to Joab. And he blew the shofar, and they retired from the city, each one to his tent. And Joab returned to Jerusalem unto the king.

Тогава жената отиде при всичките люде <та им говори> с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и <людете> се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

23 ¶ So Joab remained over all the host of Israel, and Benaiah, the son of Jehoiada, was over the Cherethites and over the Pelethites;

И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

24 a nd Adoram was over the tribute, and Jehoshaphat, the son of Ahilud, was writer of the chronicles,

Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;

25 a nd Sheva was scribe, and Zadok and Abiathar were the priests;

Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

26 a nd Ira, the Jairite, was David’s priest.

също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.