1 ¶ After these things Jesus went over the sea of Galilee, which is the sea of Tiberias.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 A nd a great multitude followed him because they saw his signs which he did on the sick.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 A nd Jesus went up into a mountain, and he sat there with his disciples.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 A nd the passover, the feast of the Jews, was near.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 T hen Jesus lifted up his eyes and saw a great company come unto him; he said unto Philip, From where shall we buy bread that these may eat?

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 B ut he said this to prove him, for he knew what he would do.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 P hilip answered him, Two hundred denarius of bread is not sufficient for them, that each one of them may take a little.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 O ne of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said unto him,

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 T here is a lad here, who has five barley loaves and two small fishes, but what are they among so many?

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 T hen Jesus said, Make the men sit down. Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 A nd Jesus took the loaves, and when he had given thanks, he distributed to the disciples and the disciples to those that were sitting down; and likewise of the fishes as much as they desired.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 W hen they were filled, he said unto his disciples, Gather up the fragments that remain that nothing be lost.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 T herefore they gathered them together and filled twelve baskets with the fragments of the five barley loaves which were left over from those that had eaten.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 T hen those men, as they had seen the sign that Jesus did, said, This is of a truth the prophet that was to come into the world.

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 ¶ Jesus therefore knowing that they would come and take him by force to make him king, he departed again into a mountain himself alone.

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 A nd when evening was come, his disciples went down unto the sea

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 a nd entered into a ship and were crossing the sea toward Capernaum. And it was now dark, and Jesus had not come to them.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 A nd the sea arose by reason of a great wind that blew.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 S o when they had rowed about twenty-five or thirty furlongs, they saw Jesus walking upon the sea and drawing nigh unto the ship, and they were afraid.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 B ut he said unto them, I AM; be not afraid.

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 T hen they willingly received him into the ship, and immediately the ship was at the land where they went.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 ¶ The day following when the multitude which was on the other side of the sea saw that there was no other boat there except the one in which his disciples had entered and that Jesus had not gone with his disciples into the boat, but that his disciples had gone away alone

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 ( but other boats came from Tiberias near unto the place where they ate bread after the Lord had given thanks);

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 w hen the people therefore saw that Jesus was not there, nor his disciples, they also entered into the boats and came to Capernaum, seeking for Jesus.

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 A nd when they had found him on the other side of the sea, they said unto him, Rabbi, when didst thou come here?

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 J esus answered them and said, Verily, verily, I say unto you, Ye seek me, not because ye have seen the signs, but because ye ate of the loaves and were filled.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 L abour not for the food which perishes, but for the food which abides unto eternal life, which the Son of man shall give unto you, for him has God the Father sealed.

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 ¶ Then they said unto him, What shall we do that we might work the works of God?

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 J esus answered and said unto them, This is the work of God, that ye believe in him whom he has sent.

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 T hey said therefore unto him, What sign showest thou then that we may see and believe thee? what dost thou work?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 O ur fathers ate manna in the desert, as it is written, He gave them of the bread from the heaven to eat.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 T hen Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Moses gave you not that bread from the heaven, but my Father gives you the true bread from the heaven.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 F or the bread of God is he who descended from heaven and gives life unto the world.

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 T hen said they unto him, Lord, always give us this bread.

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 A nd Jesus said unto them, I AM the bread of life; he that comes to me shall never hunger, and he that believes in me shall never thirst.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 B ut I said unto you, That even though ye have seen me, ye do not believe.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 A ll that the Father gives me shall come to me, and he that comes to me I will in no wise cast out.

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 F or I came down from the heaven, not to do my own will, but the will of him that sent me.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 A nd this is the Father’s will who has sent me, that of all whom he has given me I should lose nothing but should raise it up again in the last day.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 A nd this is the will of him that sent me, That every one who sees the Son and believes in him may have eternal life, and I will raise him up in the last day.

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 T he Jews then murmured of him because he said, I AM the bread which descended from the heaven.

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 A nd they said, Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How is it then that he says, I descended from heaven?

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esus therefore answered and said unto them, Murmur not among yourselves.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N o one can come to me unless the Father who has sent me draws him, and I will raise him up in the last day.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 I t is written in the prophets, And they shall all be taught of God. Every man therefore that has heard from the Father and has learned comes unto me.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 N ot that anyone has seen the Father, except he who is of God, he has seen the Father.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 V erily, verily, I say unto you, He that believes in me has eternal life.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 I AM the bread of life.

Аз съм хлябът на живота.

49 Y our fathers ate manna in the wilderness and are dead.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 T his is the bread which comes down from heaven, that anyone may eat of it and not die.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I AM the living bread which came down from heaven; if anyone eats of this bread, they shall live for ever; and the bread that I will give is my flesh, which I will give for the life of the world.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 T he Jews therefore contended among themselves, saying, How is he able to give us his flesh to eat?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 T hen Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Unless ye eat the flesh of the Son of man and drink his blood, ye shall have no life in you.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 W hosoever eats my flesh and drinks my blood has eternal life, and I will raise him up at the last day.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 F or my flesh is food indeed, and my blood is drink indeed.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 H e that eats my flesh and drinks my blood abides in me, and I in him.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 A s the living Father has sent me, and I live by the Father, so he that eats me, he shall also live by me.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 T his is the bread which came down from heaven; not as your fathers ate manna and are dead; he that eats of this bread shall live eternally.

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 H e said these things in the synagogue as he taught in Capernaum.

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 ¶ Many therefore of his disciples when they had heard this said, This is a hard word; who can hear it?

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 B ut Jesus, knowing in himself that his disciples murmured at it, said unto them, Does this offend you?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 W hat if ye shall see the Son of man ascend up where he was before?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 T he Spirit is he that gives life; the flesh profits nothing; the words that I have spoken unto you, they are Spirit and they are life.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 B ut there are some of you that do not believe. For Jesus knew from the beginning who they were that did not believe and who should betray him.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 A nd he said, Therefore I said unto you that no one can come unto me unless it is given unto them of my Father.

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 A fter this, many of his disciples went back and walked no more with him.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 T hen Jesus said unto the twelve, Will ye also go away?

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 T hen Simon Peter answered him, Lord, to whom shall we go? thou hast the words of eternal life.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 A nd we believe and know that thou art the Christ, the Son of the living God.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esus answered them, Have not I chosen you twelve, and one of you is a devil?

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 H e spoke of Judas Iscariot the son of Simon, for it was he that should betray him, being one of the twelve.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.