1 ¶ A good reputation is rather to be chosen than great riches and good grace rather than silver and gold.

За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

2 ¶ The rich and poor meet together; the LORD is the maker of them all.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 ¶ A prudent man foresees the evil and hides himself, but the simple pass on and receive hurt.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 ¶ Riches and honour and life are the remuneration of humility and of the fear of the LORD.

Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 ¶ Thorns and snares are in the way of the perverse; he that keeps his soul shall be far from them.

Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 ¶ Train up a child in the way he should go; even when he is old, he will not depart from it.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 ¶ The rich rules over the poor, and the borrower is slave to the lender.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 ¶ He that sows iniquity shall reap iniquity, and the rod of his anger shall fail.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 ¶ He that has a merciful eye shall be blessed, for he gives of his bread to the destitute.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 ¶ Cast out the scorner, and contention shall go out; strife and reproach shall cease.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 ¶ He that loves pureness of heart, for the grace of his lips the king shall be his friend.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 ¶ The eyes of the LORD preserve knowledge, and he overthrows the words of the transgressor.

Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

13 ¶ The slothful man says, There is a lion without, I shall be slain in the streets.

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 ¶ The mouth of strange women is a deep pit; he that is abhorred of the LORD shall fall therein.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 ¶ Foolishness is bound in the heart of a child, but the rod of correction shall drive it far from him.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 ¶ He that oppresses the poor to increase his riches and who gives to the rich shall surely come to want.

Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

17 ¶ Bow down thine ear and hear the words of the wise, and apply thine heart unto my wisdom.

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 F or it is a delightful thing if thou keep them within thee; they shall be ordered together in thy lips.

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 T hat thy trust may be in the LORD, I have made known to thee this day, even to thee.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

20 H ave I not written unto thee three times in counsels and knowledge,

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 t hat I might make thee know the certainty of the words of truth, that thou mightest answer the words of truth to those that send unto thee?

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 ¶ Rob not the poor, because he is poor: neither destroy the destitute in judgment:

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 F or the LORD will judge their cause and spoil the soul of those that spoiled them.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 ¶ Do not meddle with an angry man, and with a furious man thou shalt not go:

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 L est thou learn his ways and get a snare to thy soul.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 ¶ Be not thou one of them that strike hands or of them that are sureties for debts.

Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27 I f thou hast nothing to pay, why should they take away thy bed from under thee?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 ¶ Remove not the ancient landmark, which thy fathers have set.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 ¶ Seest thou a man diligent in his work? He shall stand before kings; he shall not stand before obscure men.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.