1 ¶ When Israel was a boy, I loved him and called my son out of Egypt.

Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

2 A s they called them, so they went from them; they sacrificed unto Baalim, and burned incense to graven images.

Колкото повече ги викаха <пророците>, Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

3 E ven with all this I guided the feet of this same Ephraim, taking them by their arms; but they did not know that I cared for them.

При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

4 I drew them with human cords, with bands of love, and I was to them as those that raise the yoke from upon their cheeks, and I fed them.

Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

5 H e shall not return into the land of Egypt, but the Assyrian shall be his king because they refused to be converted.

Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат <към Мене>.

6 A nd the sword shall fall upon his cities and shall consume his villages and devour them because of their own counsels.

Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

7 M eanwhile, my people adhere to the rebellion against me though they call unto me upon High; absolutely none at all wish to exalt me.

Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат <пророците да гледат> към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

8 ¶ How must I leave thee, Ephraim? how shall I give thee up, Israel? how could I make thee as Admah? nor set thee as Zeboim? my heart churns within me; all my compassion is inflamed.

Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? <Как> да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

9 I will not execute the fierceness of my anger; I will not return to destroy Ephraim; for I am God, and not man; the Holy One in the midst of thee; and I will not enter into the city.

Няма да изпълня <намерението на> пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда <при тебе> с гняв.

10 T hey shall walk after the LORD; he shall roar like a lion; when he shall roar, then the sons shall come trembling from the west.

Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

11 A s a bird they shall move speedily out of Egypt, and as a dove out of the land of Assyria; and I will place them in their houses, saith the LORD.

Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня <пак> в къщите им, казва Господ.

12 E phraim compasses me about with lies, and the house of Israel with deceit; but Judah yet rules with God and is faithful with the saints.

Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.