1 ¶ And when the people saw that Moses delayed to come down out of the mount, the people gathered themselves together unto Aaron and said unto him, Rise up, make us gods which shall go before us; for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we know not what is become of him.

А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

2 A nd Aaron said unto them, Break off the golden earrings, which are in the ears of your wives, of your sons, and of your daughters, and bring them unto me.

Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

3 T hen all the people broke off the golden earrings which were in their ears and brought them unto Aaron,

И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

4 w ho took them from their hands and fashioned it with a graving tool and made of it a molten calf. Then they said, These are thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt.

А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

5 A nd seeing this, Aaron built an altar before the calf; and Aaron made a proclamation and said, Tomorrow shall be a feast unto the LORD.

И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

6 A nd they rose up early on the next day and offered burnt offerings and brought peace offerings; and the people sat down to eat and to drink and rose up to play.

И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

7 ¶ Then the LORD said unto Moses, Go, descend; for thy people, which thou didst bring out of the land of Egypt, have corrupted themselves:

Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

8 T hey have turned aside quickly out of the way which I commanded them; they have made themselves a molten calf and have worshipped it and have sacrificed unto it and said, These are thy gods, O Israel, which have brought thee up out of the land of Egypt.

Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

9 T he LORD further said unto Moses, I have seen this people, and for certain it is a stiffnecked people.

Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

10 N ow therefore let me alone that my wrath may wax hot in them and consume them; and I will put thee over a great nation.

сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

11 T hen Moses grieved before the LORD his God and said, LORD, why shall thy wrath wax hot against thy people, which thou hast brought forth out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand?

Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

12 W hy should the Egyptians speak and say, For evil did he bring them out, to slay them in the mountains and to consume them from upon the face of the earth? Turn from thy fierce wrath and repent of the evil of thy people.

Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

13 R emember Abraham, Isaac, and Israel, thy slaves, to whom thou didst sware by thine own self and hast said unto them, I will multiply your seed as the stars of heaven, and all this land that I have spoken of will I give unto your seed, and they shall take it for inheritance for ever.

Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

14 T hen the LORD repented of the evil which he said should be done unto his people.

Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

15 ¶ And Moses turned and went down from the mount, and the two tables of the testimony were in his hand; the tables were written on both their sides; on the one side and on the other were they written.

И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

16 A nd the tables were the work of God, and the writing was the writing of God, graven upon the tables.

Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

17 A nd Joshua, hearing the noise of the people as they shouted, said unto Moses, There is a noise of war in the camp.

А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

18 A nd he answered, It is not the voice of those that shout for mastery, neither is it the voice of those that cry for being overcome, but the noise of those that sing that I hear.

А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

19 A nd it came to pass as soon as he came near unto the camp and he saw the calf and the dances, anger caused Moses to wax hot, and he cast the tables out of his hands and broke them at the foot of the mount.

И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

20 A nd he took the calf which they had made and burnt it in the fire and ground it to powder and scattered it upon the waters and made the sons of Israel drink it.

Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

21 ¶ And Moses said unto Aaron, What did this people do unto thee that thou hast brought so great a sin upon them?

После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

22 A nd Aaron answered, Let not the anger of my lord wax hot; thou knowest the people that they are inclined to evil.

И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

23 F or they said unto me, Make us gods, which shall go before us, for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we do not know what is become of him.

Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

24 A nd I answered unto them, Whoever has any gold, let them break it off. So they gave it to me and I cast it into the fire, and this calf came out.

И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

25 A nd when Moses saw that the people were naked (for Aaron had made them naked unto their shame among their enemies),

А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

26 T hen Moses stood in the gate of the camp and said, Who is on the LORD’s side? Come unto me. And all the sons of Levi gathered themselves together unto him.

застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

27 A nd he said unto them, Thus hath the LORD God of Israel said, Put every man his sword by his side and go in and out from gate to gate throughout the camp and slay each one his brother and his companion and his neighbour.

И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

28 A nd the sons of Levi did according to the word of Moses, and there fell of the people that day about three thousand men.

И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

29 T hen Moses had said, Today you have consecrated yourselves to the LORD, for each one has consecrated in his son and in his brother, that he may bestow upon you a blessing this day.

Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

30 ¶ And it came to pass on the next day that Moses said unto the people, Ye have sinned a great sin, but now I will go up unto the LORD; peradventure I shall make reconciliation for your sin.

А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

31 T hen Moses returned unto the LORD and said, I pray thee, for, this people who have sinned a great sin and have made themselves gods of gold,

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

32 t hat thou wilt forgive their sin; and if not, blot me now out of thy book which thou hast written.

Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

33 A nd the LORD answered unto Moses, Whoever has sinned against me, this one will I blot out of my book.

Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

34 T herefore go now, lead the people unto the place of which I have spoken unto thee; behold, my Angel shall go before thee; nevertheless in the day of my visitation I will visit their sin in them.

А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

35 A nd the LORD smote the people because they had made the calf, which Aaron formed.

Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.