1 ¶ And he entered again into the synagogue, and there was a man there who had a withered hand.

И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

2 A nd they watched him, whether he would heal him on the sabbath day, that they might accuse him.

И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3 S o he said unto the man who had the withered hand, Stand forth.

Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

4 A nd he said unto them, Is it lawful to do good on the sabbath days or to do evil? to save the person or to kill them? But they were silent.

Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

5 A nd looking round about on them with anger, being grieved for the blindness of their hearts, he said unto the man, Stretch forth thine hand. And he stretched it out and his hand was restored whole as the other.

А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

6 A nd as the Pharisees went forth, they took counsel with the Herodians against him, to kill him.

И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

7 B ut Jesus withdrew himself with his disciples to the sea, and a great multitude from Galilee followed him, and from Judaea

Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

8 a nd from Jerusalem and from Idumaea and from beyond Jordan. And those who dwell around Tyre and Sidon, a great multitude, hearing what great things he did, came unto him.

И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и <от местата> около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много< чудеса> правел.

9 A nd he spoke to his disciples that a small ship should wait on him because of the multitude, lest they should throng him.

И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

10 F or he had healed many, insomuch that as many as had plagues pressed upon him to touch him.

Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

11 A nd the unclean spirits, when they saw him, fell down before him and cried out, saying, Thou art the Son of God.

И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

12 A nd he straitly charged them that they should not make him known.

Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

13 ¶ And he went up to the mountain and called unto himself whom he would, and they came unto him.

След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

14 A nd he established twelve, that they should be with him, and that he might send them forth to preach

И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

15 a nd to have power to heal sicknesses and to cast out devils:

и да имат власт да изгонват бесове.

16 S imon, whom he gave the name Peter;

<Определи:> Симона, на когото даде името Петър;

17 a nd James the son of Zebedee and John the brother of James, whom he surnamed them Boanerges, which is The sons of thunder;

и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

18 a nd Andrew and Philip and Bartholomew and Matthew and Thomas and James the son of Alphaeus and Thaddaeus and Simon the Canaanite

и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

19 a nd Judas Iscariot, who also betrayed him; and they came home.

и Юда Искариотски, който Го и предаде.

20 A nd the multitude came together again, so that they could not so much as eat bread.

И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

21 A nd when his friends and family heard of it, they went out to lay hold on him; for they said, He is beside himself.

А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

22 ¶ But the scribes who had come down from Jerusalem said that he had Beelzebub and that by the prince of the devils he cast out devils.

И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

23 A nd he called them unto him and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?

Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

24 I f a kingdom is divided against itself, that kingdom cannot remain.

Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

25 A nd if a house is divided against itself, that house cannot remain.

И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

26 A nd if Satan rises up against himself and is divided, he cannot remain, but has an end.

И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

27 N o man can enter into a strong man’s house and spoil his goods except he will first bind the strong man, and then he will spoil his house.

Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

28 V erily I say unto you, All sins shall be forgiven unto the sons of men and whatever blasphemies with which they shall blaspheme,

Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

29 b ut whosoever shall blaspheme against the Holy Spirit shall never have forgiveness but is obligated to eternal judgment,

но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

30 b ecause they said, He has an unclean spirit.

<Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.

31 ¶ There came then his brethren and his mother, and, standing without, sent unto him, calling him.

Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

32 T he multitude was sitting all around him, and they said unto him, Behold, thy mother and thy brothers and sisters seek thee without.

А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

33 A nd he answered them, saying, Who is my mother or my brethren?

И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?

34 A nd looking round about on those who sat about him, he said, Behold my mother and my brethren!

И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

35 F or whosoever doeth the will of God, the same is my brother and my sister and my mother.

Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.