1 ¶ Then Agrippa said unto Paul, Thou art permitted to speak for thyself. Then Paul stretched forth the hand and answered for himself:

Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

2 I esteem myself blessed, King Agrippa, because I shall answer for myself this day before thee concerning all the things of which I am accused of the Jews,

Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 e specially because I know thee to be expert in all customs and questions which are among the Jews; therefore, I beseech thee to hear me patiently.

а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 M y manner of life from my youth, which from the beginning was among my own nation at Jerusalem, is known of all the Jews,

Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.

5 w ho knew me from the beginning, if they would testify, that after the most perfect sect of our religion I lived a Pharisee.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях <като> фарисей.

6 A nd now I stand and am judged for the hope of the promise made of God unto our fathers;

И сега стоя пред съда <понеже имам> надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 u nto which promise our twelve tribes, constantly serving God day and night, hope to come. For which hope’s sake, King Agrippa, I am accused of the Jews.

до <изпълнението на> което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат <на Бога> усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

8 W hy should it be thought a thing incredible with you that God should raise the dead?

Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 I verily had thought that I ought to do many things contrary to the name of Jesus of Nazareth.

И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 W hich things I also did in Jerusalem, and I shut up many of the saints in prison, having received authority from the princes of the priests, and when they were put to death, I gave my voice against them.

което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.

11 A nd I punished them often in every synagogue and compelled them to blaspheme; and being exceedingly mad against them, I persecuted them even unto foreign cities.

И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 ¶ Whereupon as I went to Damascus with authority and commission from the princes of the priests,

По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 a t midday, O king, I saw in the way a light from heaven, above the brightness of the sun, shining round about me and those who journeyed with me.

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, <която> надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.

14 A nd when we were all fallen to the earth, I heard a voice speaking unto me and saying in the Hebrew tongue, Saul, Saul, why dost thou persecute me? It is hard for thee to kick against the pricks.

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 A nd I said, Who art thou, Lord? And he said, I am Jesus whom thou dost persecute.

И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

16 B ut rise and stand upon thy feet, for I have appeared unto thee for this purpose, to make thee a minister and a witness both of these things which thou hast seen and of those things in which I will appear unto thee;

Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,

17 d elivering thee from the people and from the Gentiles, unto whom now I send thee

като те избавям от <юдейския> народ и от езичниците, между които те пращам,

18 t o open their eyes and to turn them from darkness to light and from the power of Satan unto God, that they may receive remission of sins and inheritance among those who are sanctified by the faith that is in me.

да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете <си> и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.

19 W hereupon, O King Agrippa, I was not disobedient unto the heavenly vision,

Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;

20 b ut I announced first unto those of Damascus and at Jerusalem and throughout all the coasts of Judaea and then to the Gentiles that they should repent and turn to God, doing works worthy of repentance.

но проповядвах първо на <юдеите> в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а <после> и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.

21 F or these causes the Jews caught me in the temple and went about to kill me.

По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 H aving, therefore, obtained help of God, I continue unto this day, witnessing both to small and great, saying no other things than those which the prophets and Moses said should come:

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 t hat the Christ should suffer and that he should be the first that should rise from the dead and should show light unto this people and to the Gentiles.

<сиреч>, че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на <юдейския> народ и на езичниците.

24 ¶ And as he spoke these things and answered for himself, Festus said with a loud voice, Paul, thou art beside thyself; much learning doth make thee mad.

Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 B ut he said, I am not mad, most noble Festus, but speak forth words of truth and temperance.

А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

26 F or the king knows of these things, before whom I also speak freely; for I am persuaded that none of these things are hidden from him, for this thing was not done in a corner.

Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 K ing Agrippa, dost thou believe the prophets? I know that thou believest.

Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

28 T hen Agrippa said unto Paul, Almost thou persuadest me to be a Christian.

А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

29 A nd Paul said, I desire before God that by little or by much, not only thou, but also all that hear me this day, were such as I am, except these bonds.

А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 A nd when he had said these things, the king rose up and the governor and Bernice and those that sat with them;

Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 a nd when they were gone aside, they talked between themselves, saying, This man does nothing worthy of death or of bonds.

И като се оттеглиха <настрана>, говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 T hen Agrippa said unto Festus, This man might have been set at liberty if he had not appealed unto Caesar.

А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.