1 ¶ Man that is born of a woman is of few days and full of trouble.

Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 H e comes forth like an open flower and is cut down; he flees as a shadow and does not remain.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 A nd dost thou open thine eyes upon such a one and bring me into judgment with thee?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 W ho can bring a clean thing out of an unclean? No one.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 S eeing his days are determined, the number of his months are with thee, thou hast appointed his bounds that he cannot pass.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 I f thou should leave him, he will cease to exist; until then, he shall desire, as a hireling, his day.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 ¶ For there is yet hope for a tree, if it is cut down, that it will sprout again and that its tender branch will not cease.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 T hough its root waxes old in the earth and its trunk is dead in the ground,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 a t the scent of water it will bud and bring forth boughs like a new plant.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 B ut when man shall die and be cut off, and the man shall perish, where shall he be?

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 T he waters from the sea went, and the river ran out, it dried up.

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 S o man lies down and does not rise; until there is no heaven, they shall not awake nor be raised out of their sleep.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O that thou would hide me in Sheol, that thou would keep me covered until thy wrath is past, that thou would appoint me a set time and remember me!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 I f a man dies, shall he live again? All the days of my appointed time I will wait until my transformation comes.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 T hen thou shalt call, and I will answer thee; thou wilt have a desire towards the work of thine hands.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 ¶ For now thou dost number my steps; thou dost not open up my sin.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 M y transgression is sealed up in a bag, and thou dost sew up my iniquity.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 A nd certainly the mountain that falls is undone, and the rocks are removed out of their place.

Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 T he impetuous waters break the stones and wash away the dust of the earth; in like manner thou dost cause man to lose hope.

<Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 T hou shalt be stronger than him for ever, and he passes; thou dost change his countenance and send him away.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 H is sons shall be honoured and he shall not know of it; or they shall be afflicted, but he shall not perceive of them.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 B ut while his flesh is upon him, he shall have pain, and his soul within him shall mourn.

<Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.