1 ¶ Then the prince of the priests said, Are these things so?

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 A nd he said, Men, brethren, and fathers, hearken. The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Haran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3 a nd said unto him, Get thee out of thy country and from thy kindred and come into the land which I shall show thee.

"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4 T hen he came out of the land of the Chaldaeans and dwelt in Haran; and from there, when his father was dead, he removed him into this land, in which ye now dwell.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 A nd he gave him no inheritance in it, no, not so much as to set his foot on; yet he promised that he would give it to him for a possession and to his seed after him, when as yet he had no child.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 A nd God spoke thus, That his seed should sojourn in a strange land; and that they should bring them into slavery and mistreat them four hundred years.

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 A nd the Gentiles unto whom they shall be in slavery I will judge, said God; and after that they shall come forth and serve me in this place.

Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 A nd he gave him the covenant of circumcision; and so Abraham begat Isaac and circumcised him the eighth day, and Isaac begat Jacob, and Jacob begat the twelve patriarchs.

И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 A nd the patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt, but God was with him

А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10 a nd delivered him out of all his afflictions and gave him grace and wisdom in the sight of Pharaoh king of Egypt, and he made him governor over Egypt and all his house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 N ow there came a famine over all the land of Egypt and Canaan, and great tribulation, and our fathers found no sustenance.

И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 B ut when Jacob heard that there was wheat in Egypt, he sent our fathers the first time.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 A nd in the second Joseph was made known to his brethren; and Joseph’s lineage was made known unto Pharaoh.

и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14 T hen Joseph sent and called his father Jacob unto him and all his kindred, seventy-five souls.

Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 S o Jacob went down into Egypt and died, he and our fathers,

И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16 w ho were carried over into Shechem and laid in the sepulchre that Abraham bought for a sum of money from the sons of Hamor of Shechem.

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 ¶ But when the time of the promise drew nigh, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

18 u ntil another king arose, who did not know Joseph.

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19 T he same dealt subtly with our kindred and mistreated our fathers so that they exposed their babies to death, to the end that the generation would cease.

Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 I n which time Moses was born and was beautiful to God and was nourished in his father’s house three months;

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 a nd when he was put in danger, Pharaoh’s daughter took him in and nourished him as her own son.

И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 A nd Moses was taught in all the wisdom of the Egyptians and was mighty in his words and deeds.

И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 A nd when he was full forty years old, it came into his heart to visit his brethren the sons of Israel.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24 A nd seeing one of them suffer wrong, he defended him and smote the Egyptian, avenging the oppressed;

И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 f or he supposed his brethren would have understood how that God was to give them saving health by his hand, but they had not understood.

мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 A nd the next day he showed himself unto them as they strove and urged them to peace, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?

На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27 B ut he that did his neighbour wrong thrust him away, saying, Who made thee a prince and a judge over us?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 W ilt thou kill me as thou didst the Egyptian yesterday?

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29 T hen Moses fled at this word and became a sojourner in the land of Madian, where he begat two sons.

Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30 ¶ And when forty years were expired, the angel of the Lord appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 W hen Moses saw it, he wondered at the vision; and as he drew near to consider it, the voice of the Lord came unto him,

А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32 s aying, I am the God of thy fathers, the God of Abraham and the God of Isaac and the God of Jacob. Then Moses trembled and dared not to behold.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 T hen the Lord said to him, Put off thy shoes from thy feet; for the place where thou dost stand is holy ground.

И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 I have seen, I have seen the affliction of my people which is in Egypt, and I have heard their groaning and am come down to deliver them. And now come, I will send thee into Egypt.

Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 T his Moses, whom they had refused, saying, Who made thee a prince and a judge? the same did God send as prince and redeemer by the hand of the angel who appeared to him in the bush.

Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 H e brought them out, showing wonders and signs in the land of Egypt and in the Red Sea and in the wilderness for forty years.

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37 T his is that Moses, who said unto the sons of Israel, A prophet shall the Lord your God raise up unto you of your brethren like unto me; him shall ye hear.

Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

38 T his is he, who was in the congregation in the wilderness with the angel who spoke to him in the Mount Sinai and with our fathers, who received the oracles of life to give unto us;

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39 t o whom our fathers would not obey, but thrust him from them, and in their hearts turned back again into Egypt,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 s aying unto Aaron, Make us gods to go before us; for as for this Moses, who brought us out of the land of Egypt, we know not what is become of him.

казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 A nd then they made a calf and offered sacrifice unto the idol and rejoiced in the works of their own hands.

И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42 ¶ Then God withdrew and gave them up to worship the host of the heaven; as it is written in the book of the prophets, O ye house of Israel, have ye offered to me slain beasts and sacrifices by the space of forty years in the wilderness?

Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43 O n the contrary, ye took up the tabernacle of Moloch and the star of your god Remphan, figures which ye made to worship them; and I will carry you away beyond Babylon.

<Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 O ur fathers had the tabernacle of the testimony in the wilderness, as he had appointed, speaking unto Moses that he should make it according to the fashion that he had seen,

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45 w hich also our fathers that came after brought in with Jesus into the possession of the Gentiles, whom God drove out before the face of our fathers unto the days of David,

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

46 w ho found grace before God and asked to provide a tabernacle for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut Solomon built him a house.

А Соломон му построи дом.

48 H owbeit the most High does not dwell in temples made with hands, as saith the prophet,

Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

49 H eaven is my throne, and earth is my footstool; what house will ye build me? saith the Lord, or what is the place of my rest?

"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

50 H as not my hand made all these things?

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 ¶ Ye stiffnecked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Spirit; as your fathers did, so do ye.

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

52 W ho of the prophets have your fathers not persecuted? and they have slain those who announced before the coming of the Just One, of whom ye have now been the betrayers and murderers,

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53 w ho have received the law by the disposition of angels and have not kept it.

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 ¶ When they heard these things, they were divided in their hearts and gnashed on him with their teeth.

А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

55 B ut he, being full of the Holy Spirit, looked up steadfastly into heaven and saw the glory of God and Jesus standing on the right hand of God

А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 a nd said, Behold, I see the heavens opened and the Son of man standing on the right hand of God.

и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 A nd crying out with a loud voice, they stopped their ears and ran upon him with one accord;

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 a nd casting him out of the city, they stoned him; and the witnesses laid down their clothes at a young man’s feet, whose name was Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 A nd they stoned Stephen calling upon God and saying, Lord Jesus, receive my spirit.

И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A nd he kneeled down and cried with a loud voice, Lord, impute not this sin to their charge. And having said this, he fell asleep in the Lord.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.