1 A nd the chief priest said, `Are then these things so?'

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 a nd he said, `Men, brethren, and fathers, hearken: The God of the glory did appear to our father Abraham, being in Mesopotamia, before his dwelling in Haran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3 a nd He said to him, Go forth out of thy land, and out of thy kindred, and come to a land that I shall shew thee.

"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

4 ` Then having come forth out of the land of the Chaldeans, he dwelt in Haran, and from thence, after the death of his father, He did remove him to this land wherein ye now dwell,

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 a nd He gave him no inheritance in it, not even a footstep, and did promise to give it to him for a possession, and to his seed after him -- he having no child.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 ` And God spake thus, That his seed shall be sojourning in a strange land, and they shall cause it to serve, and shall do it evil four hundred years,

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 a nd the nation whom they shall serve I will judge, said God; and after these things they shall come forth and shall do Me service in this place.

Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 ` And He gave to him a covenant of circumcision, and so he begat Isaac, and did circumcise him on the eighth day, and Isaac Jacob, and Jacob -- the twelve patriarchs;

И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 a nd the patriarchs, having been moved with jealousy, sold Joseph to Egypt, and God was with him,

А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10 a nd did deliver him out of all his tribulations, and gave him favour and wisdom before Pharaoh king of Egypt, and he did set him -- governor over Egypt and all his house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 ` And there came a dearth upon all the land of Egypt and Canaan, and great tribulation, and our fathers were not finding sustenance,

И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 a nd Jacob having heard that there was corn in Egypt, sent forth our fathers a first time;

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 a nd at the second time was Joseph made known to his brethren, and Joseph's kindred became manifest to Pharaoh,

и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

14 a nd Joseph having sent, did call for his father Jacob, and all his kindred -- with seventy and five souls --

Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 a nd Jacob went down to Egypt, and died, himself and our fathers,

И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16 a nd they were carried over into Sychem, and were laid in the tomb that Abraham bought for a price in money from the sons of Emmor, of Sychem.

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 ` And according as the time of the promise was drawing nigh, which God did swear to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,

18 t ill another king rose, who had not known Joseph;

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

19 t his one, having dealt subtilely with our kindred, did evil to our fathers, causing to expose their babes, that they might not live;

Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 i n which time Moses was born, and he was fair to God, and he was brought up three months in the house of his father;

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 a nd he having been exposed, the daughter of Pharaoh took him up, and did rear him to herself for a son;

И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 a nd Moses was taught in all wisdom of the Egyptians, and he was powerful in words and in works.

И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 ` And when forty years were fulfilled to him, it came upon his heart to look after his brethren, the sons of Israel;

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24 a nd having seen a certain one suffering injustice, he did defend, and did justice to the oppressed, having smitten the Egyptian;

И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 a nd he was supposing his brethren to understand that God through his hand doth give salvation; and they did not understand.

мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 ` On the succeeding day, also, he shewed himself to them as they are striving, and urged them to peace, saying, Men, brethren are ye, wherefore do ye injustice to one another?

На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27 a nd he who is doing injustice to the neighbour, did thrust him away, saying, Who set thee a ruler and a judge over us?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 t o kill me dost thou wish, as thou didst kill yesterday the Egyptian?

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29 ` And Moses fled at this word, and became a sojourner in the land of Midian, where he begat two sons,

Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30 a nd forty years having been fulfilled, there appeared to him in the wilderness of mount Sinai a messenger of the Lord, in a flame of fire of a bush,

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 a nd Moses having seen did wonder at the sight; and he drawing near to behold, there came a voice of the Lord unto him,

А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

32 I the God of thy fathers; the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob. `And Moses having become terrified, durst not behold,

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 a nd the Lord said to him, Loose the sandal of thy feet, for the place in which thou hast stood is holy ground;

И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 s eeing I have seen the affliction of My people that in Egypt, and their groaning I did hear, and came down to deliver them; and now come, I will send thee to Egypt.

Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 ` This Moses, whom they did refuse, saying, Who did set thee a ruler and a judge? this one God a ruler and a redeemer did send, in the hand of a messenger who appeared to him in the bush;

Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 t his one did bring them forth, having done wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red Sea, and in the wilderness forty years;

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37 t his is the Moses who did say to the sons of Israel: A prophet to you shall the Lord your God raise up out of your brethren, like to me, him shall ye hear.

Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

38 ` This is he who was in the assembly in the wilderness, with the messenger who is speaking to him in the mount Sinai, and with our fathers who did receive the living oracles to give to us;

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

39 t o whom our fathers did not wish to become obedient, but did thrust away, and turned back in their hearts to Egypt,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 s aying to Aaron, Make to us gods who shall go on before us, for this Moses, who brought us forth out of the land of Egypt, we have not known what hath happened to him.

казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 ` And they made a calf in those days, and brought a sacrifice to the idol, and were rejoicing in the works of their hands,

И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42 a nd God did turn, and did give them up to do service to the host of the heaven, according as it hath been written in the scroll of the prophets: Slain beasts and sacrifices did ye offer to Me forty years in the wilderness, O house of Israel?

Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

43 a nd ye took up the tabernacle of Moloch, and the star of your god Remphan -- the figures that ye made to bow before them, and I will remove your dwelling beyond Babylon.

<Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 ` The tabernacle of the testimony was among our fathers in the wilderness, according as He did direct, who is speaking to Moses, to make it according to the figure that he had seen;

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45 w hich also our fathers having in succession received, did bring in with Joshua, into the possession of the nations whom God did drive out from the presence of our fathers, till the days of David,

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

46 w ho found favour before God, and requested to find a tabernacle for the God of Jacob;

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 a nd Solomon built Him an house.

А Соломон му построи дом.

48 ` But the Most High in sanctuaries made with hands doth not dwell, according as the prophet saith:

Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

49 T he heaven My throne, and the earth My footstool; what house will ye build to Me? saith the Lord, or what the place of My rest?

"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

50 h ath not My hand made all these things?

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 ` Ye stiff-necked and uncircumcised in heart and in ears! ye do always the Holy Spirit resist; as your fathers -- also ye;

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

52 w hich of the prophets did not your fathers persecute? and they killed those who declared before about the coming of the Righteous One, of whom now ye betrayers and murderers have become,

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

53 w ho received the law by arrangement of messengers, and did not keep.'

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 A nd hearing these things, they were cut to the hearts, and did gnash the teeth at him;

А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

55 a nd being full of the Holy Spirit, having looked stedfastly to the heaven, he saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,

А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 a nd he said, `Lo, I see the heavens having been opened, and the Son of Man standing on the right hand of God.'

и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 A nd they, having cried out with a loud voice, stopped their ears, and did rush with one accord upon him,

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 a nd having cast him forth outside of the city, they were stoning -- and the witnesses did put down their garments at the feet of a young man called Saul --

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 a nd they were stoning Stephen, calling and saying, `Lord Jesus, receive my spirit;'

И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 a nd having bowed the knees, he cried with a loud voice, `Lord, mayest thou not lay to them this sin;' and this having said, he fell asleep.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.