1 W hy, Jehovah, dost Thou stand at a distance? Thou dost hide in times of adversity,

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?

2 T hrough the pride of the wicked, Is the poor inflamed, They are caught in devices that they devised.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.

3 B ecause the wicked hath boasted Of the desire of his soul, And a dishonest gainer he hath blessed, He hath despised Jehovah.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.

4 T he wicked according to the height of his face, inquireth not. `God is not!' all his devices.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.

5 P ain do his ways at all times, On high Thy judgments before him, All his adversaries -- he puffeth at them.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

6 H e hath said in his heart, `I am not moved,' To generation and generation not in evil.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.

7 O f oaths his mouth is full, And deceits, and fraud: Under his tongue perverseness and iniquity,

(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 H e doth sit in an ambush of the villages, In secret places he doth slay the innocent. His eyes for the afflicted watch secretly,

(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 H e lieth in wait in a secret place, as a lion in a covert. He lieth in wait to catch the poor, He catcheth the poor, drawing him into his net.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 H e is bruised -- he boweth down, Fallen by his mighty ones hath the afflicted.

(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

11 H e said in his heart, `God hath forgotten, He hath hid His face, He hath never seen.'

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 A rise, O Jehovah! O God, lift up Thy hand! Forget not the humble.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 W herefore hath the wicked despised God? He hath said in his heart, `It is not required.'

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?

14 T hou hast seen, For Thou perverseness and anger beholdest; By giving into Thy hand, On Thee doth the afflicted leave, Of the fatherless Thou hast been an helper.

(34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 B reak the arm of the wicked and the evil, Seek out his wickedness, find none;

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.

16 J ehovah king to the age, and for ever, The nations have perished out of His land!

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 T he desire of the humble Thou hast heard, O Jehovah. Thou preparest their heart; Thou causest Thine ear to attend,

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 T o judge the fatherless and bruised: He addeth no more to oppress -- man of the earth!

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.