1 A nd concerning the things of which ye wrote to me: good for a man not to touch a woman,

А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

2 a nd because of the whoredom let each man have his own wife, and let each woman have her proper husband;

Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

3 t o the wife let the husband the due benevolence render, and in like manner also the wife to the husband;

Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

4 t he wife over her own body hath not authority, but the husband; and, in like manner also, the husband over his own body hath not authority, but the wife.

Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

5 D efraud not one another, except by consent for a time, that ye may be free for fasting and prayer, and again may come together, that the Adversary may not tempt you because of your incontinence;

Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

6 a nd this I say by way of concurrence -- not of command,

Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

7 f or I wish all men to be even as I myself; but each his own gift hath of God, one indeed thus, and one thus.

Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

8 A nd I say to the unmarried and to the widows: it is good for them if they may remain even as I;

А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

9 a nd if they have not continence -- let them marry, for it is better to marry than to burn;

Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

10 a nd to the married I announce -- not I, but the Lord -- let not a wife separate from a husband:

А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

11 b ut and if she may separate, let her remain unmarried, or to the husband let her be reconciled, and let not a husband send away a wife.

(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

12 A nd to the rest I speak -- not the Lord -- if any brother hath a wife unbelieving, and she is pleased to dwell with him, let him not send her away;

А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

13 a nd a woman who hath a husband unbelieving, and he is pleased to dwell with her, let her not send him away;

И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

14 f or the unbelieving husband hath been sanctified in the wife, and the unbelieving wife hath been sanctified in the husband; otherwise your children are unclean, but now they are holy.

Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15 A nd, if the unbelieving doth separate himself -- let him separate himself: the brother or the sister is not under servitude in such, and in peace hath God called us;

Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

16 f or what, hast thou known, O wife, whether the husband thou shalt save? or what, hast thou known, O husband, whether the wife thou shalt save?

Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

17 i f not, as God did distribute to each, as the Lord hath called each -- so let him walk; and thus in all the assemblies do I direct:

Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил <сили>, и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

18 b eing circumcised -- was any one called? let him not become uncircumcised; in uncircumcision was any one called? let him not be circumcised;

Обрязан ли е бил призован някой <във вярата>, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

19 t he circumcision is nothing, and the uncircumcision is nothing -- but a keeping of the commands of God.

Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но <важното е> пазенето на Божиите заповеди.

20 E ach in the calling in which he was called -- in this let him remain;

Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован <във вярата>.

21 a servant -- wast thou called? be not anxious; but if also thou art able to become free -- use rather;

<В положение на> роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай <случая>);

22 f or he who in the Lord -- having been called a servant -- is the Lord's freedman: in like manner also he the freeman, having been called, is servant of Christ:

защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

23 w ith a price ye were bought, become not servants of men;

С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

24 e ach, in that in which he was called, brethren, in this let him remain with God.

Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

25 A nd concerning the virgins, a command of the Lord I have not; and I give judgment as having obtained kindness from the Lord to be faithful:

Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

26 I suppose, therefore, this to be good because of the present necessity, that good for a man that the matter be thus: --

И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

27 H ast thou been bound to a wife? seek not to be loosed; hast thou been loosed from a wife? seek not a wife.

Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

28 B ut and if thou mayest marry, thou didst not sin; and if the virgin may marry, she did not sin; and such shall have tribulation in the flesh: and I spare you.

Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 A nd this I say, brethren, the time henceforth is having been shortened -- that both those having wives may be as not having;

Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

30 a nd those weeping, as not weeping; and those rejoicing, as not rejoicing; and those buying, as not possessing;

и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;

31 a nd those using this world, as not using up; for passing away is the fashion of this world.

и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

32 A nd I wish you to be without anxiety; the unmarried is anxious for the things of the Lord, how he shall please the Lord;

А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

33 a nd the married is anxious for the things of the world, how he shall please the wife.

а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

34 T he wife and the virgin have been distinguished: the unmarried is anxious for the things of the Lord, that she may be holy both in body and in spirit, and the married is anxious for the things of the world, how she shall please the husband.

Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

35 A nd this for your own profit I say: not that I may cast a noose upon you, but for the seemliness and devotedness to the Lord, undistractedly,

И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

36 a nd if any one doth think to be unseemly to his virgin, if she may be beyond the bloom of age, and it ought so to be, what he willeth let him do; he doth not sin -- let him marry.

Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към <дъщеря> си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

37 A nd he who hath stood stedfast in the heart -- not having necessity -- and hath authority over his own will, and this he hath determined in his heart -- to keep his own virgin -- doth well;

Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт <да изпълни> волята си, и е решил в сърцето си да държи <дъщеря> си девицата <неомъжена>, ще направи добре.

38 s o that both he who is giving in marriage doth well, and he who is not giving in marriage doth better.

Така щото, който омъжи <дъщеря> си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

39 A wife hath been bound by law as long time as her husband may live, and if her husband may sleep, she is free to be married to whom she will -- only in the Lord;

Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

40 a nd she is happier if she may so remain -- according to my judgment; and I think I also have the Spirit of God.

Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.