1 W hy have nations tumultuously assembled? And do peoples meditate vanity?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 S tation themselves do kings of the earth, And princes have been united together, Against Jehovah, and against His Messiah:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:

3 ` Let us draw off Their cords, And cast from us Their thick bands.'

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 H e who is sitting in the heavens doth laugh, The Lord doth mock at them.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 T hen doth He speak unto them in His anger, And in His wrath He doth trouble them:

Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>

6 ` And I -- I have anointed My King, Upon Zion -- My holy hill.'

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 I declare concerning a statute: Jehovah said unto me, `My Son Thou, I to-day have brought thee forth.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 A sk of Me and I give nations -- thy inheritance, And thy possession -- the ends of earth.

Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 T hou dost rule them with a sceptre of iron, As a vessel of a potter Thou dost crush them.'

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 A nd now, O kings, act wisely, Be instructed, O judges of earth,

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

11 S erve ye Jehovah with fear, And rejoice with trembling.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 K iss the Chosen One, lest He be angry, And ye lose the way, When His anger burneth but a little, O the happiness of all trusting in Him!

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.