1 A nd he began to speak to them in similes: `A man planted a vineyard, and put a hedge around, and digged an under-winevat, and built a tower, and gave it out to husbandmen, and went abroad;

И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

2 a nd he sent unto the husbandmen at the due time a servant, that from the husbandmen he may receive from the fruit of the vineyard,

И във времето на <плода> изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

3 a nd they, having taken him, did severely beat, and did send him away empty.

А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

4 ` And again he sent unto them another servant, and at that one having cast stones, they wounded in the head, and sent away -- dishonoured.

Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

5 ` And again he sent another, and that one they killed; and many others, some beating, and some killing.

Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, <от които> едни биха, а други убиха.

6 ` Having yet therefore one son -- his beloved -- he sent also him unto them last, saying -- They will reverence my son;

Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

7 a nd those husbandmen said among themselves -- This is the heir, come, we may kill him, and ours shall be the inheritance;

А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

8 a nd having taken him, they did kill, and cast forth without the vineyard.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

9 ` What therefore shall the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard to others.

Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

10 A nd this Writing did ye not read: A stone that the builders rejected, it did become the head of a corner:

Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

11 f rom the Lord was this, and it is wonderful in our eyes.'

От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

12 A nd they were seeking to lay hold on him, and they feared the multitude, for they knew that against them he spake the simile, and having left him, they went away;

И< първенците> искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

13 a nd they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, that they may ensnare him in discourse,

Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

14 a nd they having come, say to him, `Teacher, we have known that thou art true, and thou art not caring for any one, for thou dost not look to the face of men, but in truth the way of God dost teach; is it lawful to give tribute to Caesar or not? may we give, or may we not give?'

И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

15 A nd he, knowing their hypocrisy, said to them, `Why me do ye tempt? bring me a denary, that I may see;'

Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

16 a nd they brought, and he saith to them, `Whose this image, and the inscription?' and they said to him, `Caesar's;'

И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

17 a nd Jesus answering said to them, `Give back the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;' and they did wonder at him.

Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

18 A nd the Sadducees come unto him, who say there is not a rising again, and they questioned him, saying,

След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

19 ` Teacher, Moses wrote to us, that if any one's brother may die, and may leave a wife, and may leave no children, that his brother may take his wife, and raise up seed to his brother.

Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

20 ` There were then seven brothers, and the first took a wife, and dying, he left no seed;

Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

21 a nd the second took her, and died, neither left he seed, and the third in like manner,

Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

22 a nd the seven took her, and left no seed, last of all died also the woman;

И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

23 i n the rising again, then, whenever they may rise, of which of them shall she be wife -- for the seven had her as wife?'

Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

24 A nd Jesus answering said to them, `Do ye not because of this go astray, not knowing the Writings, nor the power of God?

Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

25 f or when they may rise out of the dead, they neither marry nor are they given in marriage, but are as messengers who are in the heavens.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

26 ` And concerning the dead, that they rise: have ye not read in the Book of Moses (at The Bush), how God spake to him, saying, I the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;

А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, <на мястото>, при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

27 h e is not the God of dead men, but a God of living men; ye then go greatly astray.'

Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

28 A nd one of the scribes having come near, having heard them disputing, knowing that he answered them well, questioned him, `Which is the first command of all?'

А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

29 a nd Jesus answered him -- `The first of all the commands, Hear, O Israel, the Lord is our God, the Lord is one;

Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

30 a nd thou shalt love the Lord thy God out of all thy heart, and out of thy soul, and out of all thine understanding, and out of all thy strength -- this the first command;

и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

31 a nd the second like, this, Thou shalt love thy neighbor as thyself; -- greater than these there is no other command.'

А ето втората <заповед:> "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

32 A nd the scribe said to him, `Well, Teacher, in truth thou hast spoken that there is one God, and there is none other but He;

И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че <Бог> е един; и няма друг освен Него;

33 a nd to love Him out of all the heart, and out of all the understanding, and out of all the soul, and out of all the strength, and to love one's neighbor as one's self, is more than all the whole burnt-offerings and the sacrifices.'

и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

34 A nd Jesus, having seen him that he answered with understanding, said to him, `Thou art not far from the reign of God;' and no one any more durst question him.

Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

35 A nd Jesus answering said, teaching in the temple, `How say the scribes that the Christ is son of David?

И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

36 f or David himself said in the Holy Spirit, The Lord said to my lord, Sit thou on My right hand, till I place thine enemies -- thy footstool;

Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

37 t herefore David himself saith of him Lord, and whence is he his son?' And the great multitude were hearing him gladly,

Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

38 a nd he was saying to them in his teaching, `Beware of the scribes, who will in long robes to walk, and love salutations in the market-places,

И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и <да приемат> поздравите по пазарите,

39 a nd first seats in the synagogues, and first couches in suppers,

и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

40 w ho are devouring the widows' houses, and for a pretense are making long prayers; these shall receive more abundant judgment.'

тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

41 A nd Jesus having sat down over-against the treasury, was beholding how the multitude do put brass into the treasury, and many rich were putting in much,

И като седна <Исус> срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

42 a nd having come, a poor widow did put in two mites, which are a farthing.

А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

43 A nd having called near his disciples, he saith to them, `Verily I say to you, that this poor widow hath put in more than all those putting into the treasury;

И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

44 f or all, out of their abundance, put in, but she, out of her want, all that she had put in -- all her living.'

защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.