1 W o the city of blood, She is all with lies -- burglary -- full, Prey doth not depart.

Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

2 T he sound of a whip, And the sound of the rattling of a wheel, And of a prancing horse, and of a bounding chariot, Of a horseman mounting.

Пукот на бичове <се чува>, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

3 A nd the flame of a sword, and the lightning of a spear, And the abundance of the wounded, And the weight of carcases, Yea, there is no end to the bodies, They stumble over their bodies.

Конникът се качва <с> лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

4 B ecause of the abundance of the fornications of an harlot, The goodness of the grace of the lady of witchcrafts, Who is selling nations by her fornications, And families by her witchcrafts.

<Това е> поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

5 L o, I against thee, An affirmation of Jehovah of Hosts, And have removed thy skirts before thy face, And have shewed nations thy nakedness, And kingdoms thy shame,

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

6 A nd I have cast upon thee abominations, And dishonoured thee, and made thee as a sight.

Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

7 A nd it hath come to pass, Each of thy beholders fleeth from thee, And hath said: `Spoiled is Nineveh, Who doth bemoan for her?' Whence do I seek comforters for thee?

Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

8 A rt thou better than No-Ammon, That is dwelling among brooks? Waters she hath round about her, Whose bulwark the sea, waters her wall.

Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови <води>?

9 C ush her might, and Egypt, and there is no end. Put and Lubim have been for thy help.

Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

10 E ven she doth become an exile, She hath gone into captivity, Even her sucklings are dashed to pieces At the top of all out-places, And for her honoured ones they cast a lot, And all her great ones have been bound in fetters.

Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

11 E ven thou art drunken, thou art hidden, Even thou dost seek a strong place, because of an enemy.

Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

12 A ll thy fortresses fig-trees with first-fruits, If they are shaken, They have fallen into the mouth of the eater.

Всичките ти крепости ще бъдат <Като> смоковници с първозрелите <си> смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

13 L o, thy people women in thy midst, To thine enemies thoroughly opened Have been the gates of thy land, Consumed hath fire thy bars.

Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

14 W aters of a siege draw for thyself, Strengthen thy fortresses, Enter into mire, and tread on clay, Make strong a brick-kiln.

Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

15 T here consume thee doth a fire, Cut thee off doth a sword, It doth consume thee as a cankerworm! Make thyself heavy as the cankerworm, Make thyself heavy as the locust.

Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

16 M ultiply thy merchants above the stars of the heavens, The cankerworm hath stripped off, and doth flee away.

(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) <Както> изедникът опустоши и отлетя,

17 T hy crowned ones as a locust, And thy princes as great grasshoppers, That encamp in hedges in a day of cold, The sun hath risen, and it doth flee away, And not known is its place where they are.

<Така и> коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

18 S lumbered have thy friends, king of Asshur, Rest do thine honourable ones, Scattered have been thy people on the mountains, And there is none gathering.

Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

19 T here is no weakening of thy destruction, Grievous thy smiting, All hearing thy fame have clapped the hand at thee, For over whom did not thy wickedness pass continually?

Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?