1 W hither hath thy beloved gone, O fair among women? Whither hath thy beloved turned, And we seek him with thee?

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 M y beloved went down to his garden, To the beds of the spice, To delight himself in the gardens, and to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 I my beloved's, and my beloved mine, Who is delighting himself among the lilies.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 F air thou, my friend, as Tirzah, Comely as Jerusalem, Awe-inspiring as bannered hosts.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 T urn round thine eyes from before me, Because they have made me proud. Thy hair as a row of the goats, That have shone from Gilead,

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T hy teeth as a row of the lambs, That have come up from the washing, Because all of them are forming twins, And a bereaved one is not among them.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 A s the work of the pomegranate thy temple behind thy veil.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 S ixty are queens, and eighty concubines, And virgins without number.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 O ne is my dove, my perfect one, One she of her mother, The choice one she of her that bare her, Daughters saw, and pronounce her happy, Queens and concubines, and they praise her.

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 ` Who this that is looking forth as morning, Fair as the moon -- clear as the sun, Awe-inspiring as bannered hosts?'

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 U nto a garden of nuts I went down, To look on the buds of the valley, To see whither the vine had flourished, The pomegranates had blossomed --

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 I knew not my soul, It made me -- chariots of my people Nadib.

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulammith! Return, return, and we look upon thee. What do ye see in Shulammith?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!