1 W hither is thy beloved gone, Thou fairest among women? Whither is thy beloved turned aside? And we will seek him with thee.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

2 M y beloved is gone down into his garden, to the beds of spices, To feed in the gardens and to gather lilies.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

3 I am my beloved's, and my beloved is mine: He feedeth among the lilies.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

4 T hou art fair, my love, as Tirzah, Comely as Jerusalem, Terrible as troops with banners:

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като <войска> със знамена.

5 T urn away thine eyes from me, For they overcome me. Thy hair is as a flock of goats On the slopes of Gilead.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 T hy teeth are like a flock of sheep Which go up from the washing; Which have all borne twins, And none is barren among them.

Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

7 A s a piece of a pomegranate are thy temples Behind thy veil.

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 T here are threescore queens, and fourscore concubines, And virgins without number:

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 M y dove, mine undefiled, is but one; She is the only one of her mother, She is the choice one of her that bore her. The daughters saw her, and they called her blessed; The queens and the concubines, and they praised her.

<Но> една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те <я> похвалиха.

10 W ho is she that looketh forth as the dawn, Fair as the moon, clear as the sun, Terrible as troops with banners?

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като <войска> със знамена?

11 I went down into the garden of nuts, To see the verdure of the valley, To see whether the vine budded, Whether the pomegranates blossomed.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

12 B efore I was aware, My soul set me upon the chariots of my willing people.

Без да усетя, ожидането ми ме постави <Между> колесниците на благородните ми люде.

13 R eturn, return, O Shulamite; Return, return, that we may look upon thee.—What would ye look upon in the Shulamite?—As it were the dance of two camps.

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!