1 S urely there is a vein for the silver, and a place for gold which they refine;

Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 I ron is taken out of the dust, and copper is molten out of the stone.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 p utteth an end to the darkness, and exploreth to the utmost limit, the stones of darkness and of the shadow of death.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 H e openeth a shaft far from the inhabitants: forgotten of the foot, they hang suspended; away below men they hover.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

5 A s for the earth, out of it cometh bread, and underneath it is turned up as by fire;

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 T he stones of it are the place of sapphires, and it hath dust of gold.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 I t is a path no bird of prey knoweth, and the vulture's eye hath not seen it;

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 T he proud beasts have not trodden it, nor the fierce lion passed over it.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 p utteth forth his hand upon the flinty rock, he overturneth the mountains by the root.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 H e cutteth out channels in the rocks, and his eye seeth every precious thing.

Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 H e bindeth the streams that they drip not, and what is hidden he bringeth forth to light.

И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 B ut wisdom, where shall it be found? and where is the place of understanding?

Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 M an knoweth not the value thereof; and it is not found in the land of the living.

Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 T he deep saith, It is not in me; and the sea saith, It is not with me.

Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 C hoice gold cannot be given for it, nor silver be weighed for its price.

Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 I t is not set in the balance with gold of Ophir, with the precious onyx, and the sapphire.

Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 G old and glass cannot be compared to it, nor vessels of fine gold be its exchange.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 C orals and crystal are no more remembered; yea, the acquisition of wisdom is above rubies.

Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 T he topaz of Ethiopia shall not be compared to it, neither shall it be set in the balance with pure gold.

Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 W hence then cometh wisdom? and where is the place of understanding?

От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 F or it is hidden from the eyes of all living, and concealed from the fowl of the heavens.

Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 D estruction and death say, We have heard its report with our ears.

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 G od understandeth the way thereof, and he knoweth its place:

Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 F or he looketh to the ends of the earth, he seeth under the whole heaven.

Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 I n making a weight for the wind, and meting out the waters by measure,

За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 I n appointing a statute for the rain, and a way for the thunder's flash:

Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 T hen did he see it, and declare it; he established it, yea, and searched it out;

Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 A nd unto man he said, Lo, the fear of the Lord, that is wisdom; and to depart from evil is understanding.

И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.