1 O n my bed, in the nights, I sought him whom my soul loveth: I sought him, but I found him not.

През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

2 I will rise now, and go about the city; In the streets and in the broadways Will I seek him whom my soul loveth: I sought him, but I found him not.

<Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3 T he watchmen that go about the city found me:—Have ye seen him whom my soul loveth?

Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4 — Scarcely had I passed from them, When I found him whom my soul loveth: I held him, and would not let him go, Until I had brought him into my mother's house, And into the chamber of her that conceived me.

А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

5 I charge you, daughters of Jerusalem, By the gazelles, or by the hinds of the field, That ye stir not up, nor awake love, till he please.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

6 W ho is this, that cometh up from the wilderness Like pillars of smoke, Perfumed with myrrh and frankincense, With all powders of the merchant? …

Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?

7 B ehold his couch, Solomon's own: Threescore mighty men are about it, Of the mighty of Israel.

Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

8 T hey all hold the sword, Experts in war; Each hath his sword upon his thigh Because of alarm in the nights.

Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

9 K ing Solomon made himself a palanquin Of the wood of Lebanon.

Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

10 I ts pillars he made of silver, Its support of gold, Its seat of purple; The midst thereof was paved love By the daughters of Jerusalem.

Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11 G o forth, daughters of Zion, And behold king Solomon With the crown wherewith his mother crowned him In the day of his espousals, And in the day of the gladness of his heart.

Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.