1 “ On my bed night after night I sought him Whom my soul loves; I sought him but did not find him.

През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

2 ‘ I must arise now and go about the city; In the streets and in the squares I must seek him whom my soul loves.’ I sought him but did not find him.

<Рекох>: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3 “ The watchmen who make the rounds in the city found me, And I said, ‘Have you seen him whom my soul loves?’

Намериха ме стражарите, които обхождат града; <Попитах ги>: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4 “ Scarcely had I left them When I found him whom my soul loves; I held on to him and would not let him go Until I had brought him to my mother’s house, And into the room of her who conceived me.”

А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

5 “ I adjure you, O daughters of Jerusalem, By the gazelles or by the hinds of the field, That you will not arouse or awaken my love Until she pleases.” Solomon’s Wedding Day

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае.

6 “ What is this coming up from the wilderness Like columns of smoke, Perfumed with myrrh and frankincense, With all scented powders of the merchant?

Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви <благоуханни> прахове от търговеца?

7 “ Behold, it is the traveling couch of Solomon; Sixty mighty men around it, Of the mighty men of Israel.

Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

8 “ All of them are wielders of the sword, Expert in war; Each man has his sword at his side, Guarding against the terrors of the night.

Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

9 “ King Solomon has made for himself a sedan chair From the timber of Lebanon.

Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

10 “ He made its posts of silver, Its back of gold And its seat of purple fabric, With its interior lovingly fitted out By the daughters of Jerusalem.

Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав <плат; >Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11 “ Go forth, O daughters of Zion, And gaze on King Solomon with the crown With which his mother has crowned him On the day of his wedding, And on the day of his gladness of heart.”

Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.