1 T he burden which Habakkuk the prophet did see.

Наложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:

2 J ehovah, how long shall I cry and thou wilt not hear? I cry out unto thee, Violence! and thou dost not save.

До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

3 W hy dost thou cause me to see iniquity, and lookest thou upon grievance? For spoiling and violence are before me; and there is strife, and contention riseth up.

Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

4 T herefore the law is powerless, and justice doth never go forth; for the wicked encompasseth the righteous; therefore judgment goeth forth perverted.

Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

5 S ee ye among the nations, and behold, and wonder marvellously; for work a work in your days, which ye will not believe, though it be declared.

Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

6 F or behold, I raise up the Chaldeans, that bitter and impetuous nation, which marcheth through the breadth of the earth, to possess dwelling-places that are not theirs.

Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

7 T hey are terrible and dreadful: their judgment and their dignity proceed from themselves.

Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

8 A nd their horses are swifter than the leopards, and are more agile than the evening wolves; and their horsemen prance proudly, and their horsemen come from afar: they fly as an eagle that hasteth to devour.

Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

9 T hey come all of them for violence: the crowd of their faces is forwards, and they gather captives as the sand.

Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

10 Y ea, he scoffeth at kings, and princes are a scorn unto him; he derideth every stronghold: for he heapeth up dust, and taketh it.

Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

11 T hen will his mind change, and he will pass on, and become guilty: this his power is become his +god.

Тогава духът му се изменя; Преминава <като завоевател>, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

12 — Art thou not from everlasting, Jehovah my God, my Holy One? We shall not die. Jehovah, thou hast ordained him for judgment; and thou, O Rock, hast appointed him for correction.

Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да <извършат Твоите> съдби <над нас>; И Ти Могъщи си ги поставил за <наше> наказание.

13 o f purer eyes than to behold evil, and canst not look on mischief: wherefore lookest thou upon them that deal treacherously, keepest silence when the wicked swalloweth up a more righteous than he?

Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

14 A nd thou makest men as the fishes of the sea, as the creeping things, that have no ruler over them.

И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

15 H e taketh up all of them with the hook, he catcheth them in his net, and gathereth them into his drag; therefore he rejoiceth and is glad:

<Халдеецът> изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

16 t herefore he sacrificeth unto his net, and burneth incense unto his drag; for by them his portion is become fat, and his meat dainty.

По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

17 S hall he therefore empty his net, and not spare to slay the nations continually?

Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?