1 W hen thou sittest to eat with a ruler, Thou considerest diligently that which before thee,

Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

2 A nd thou hast put a knife to thy throat, If thou a man of appetite.

Иначе ще туриш нож в гърлото си, Ако те обладава охота.

3 H ave no desire to his dainties, seeing it lying food.

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

4 L abour not to make wealth, From thine own understanding cease, Dost thou cause thine eyes to fly upon it? Then it is not.

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

5 F or wealth maketh to itself wings, As an eagle it flieth to the heavens.

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина <богатството> си прави крила, Както орел що лети към небето.

6 E at not the bread of an evil eye, And have no desire to his dainties,

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

7 F or as he hath thought in his soul, so he, `Eat and drink,' saith he to thee, And his heart not with thee.

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

8 T hy morsel thou hast eaten thou dost vomit up, And hast marred thy words that sweet.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

9 I n the ears of a fool speak not, For he treadeth on the wisdom of thy words.

Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 R emove not a border of olden times, And into fields of the fatherless enter not,

Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 F or their Redeemer strong, He doth plead their cause with thee.

Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 B ring in to instruction thy heart, And thine ear to sayings of knowledge.

Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 W ithhold not from a youth chastisement, When thou smitest him with a rod he dieth not.

Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, <ако и да> го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 T hou with a rod smitest him, And his soul from Sheol thou deliverest.

Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 M y son, if thy heart hath been wise, My heart rejoiceth, even mine,

Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 A nd my reins exult when thy lips speak uprightly.

Да! сърцето {Еврейски: Вътрешностите.} ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 L et not thy heart be envious at sinners, But -- in the fear of Jehovah all the day.

Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да <пребъдва в> страх от Господа цял ден,

18 F or, is there a posterity? Then thy hope is not cut off.

Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 H ear thou, my son, and be wise, And make happy in the way thy heart,

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 B e not thou among quaffers of wine, Among gluttonous ones of flesh,

Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 F or the quaffer and glutton become poor, And drowsiness clotheth with rags.

Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човека с дрипи.

22 H earken to thy father, who begat thee, And despise not thy mother when she hath become old.

Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 T ruth buy, and sell not, Wisdom, and instruction, and understanding,

Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 T he father of the righteous rejoiceth greatly, The begetter of the wise rejoiceth in him.

Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 R ejoice doth thy father and thy mother, Yea, she that bare thee is joyful.

<Прочее>, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 G ive, my son, thy heart to me, And let thine eyes watch my ways.

Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 F or a harlot a deep ditch, And a strange woman a strait pit.

Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 S he also, as catching prey, lieth in wait, And the treacherous among men she increaseth.

Да! тя причаква като за плячка, И умножава <числото> на неверните между човеците.

29 W ho hath wo? who hath sorrow? Who hath contentions? who hath plaint? Who hath wounds without cause? Who hath redness of eyes?

Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

30 T hose tarrying by the wine, Those going in to search out mixed wine.

На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 S ee not wine when it showeth itself red, When it giveth in the cup its colour, It goeth up and down through the upright.

Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 I ts latter end -- as a serpent it biteth, And as a basilisk it stingeth.

<Защото> после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 T hine eyes see strange women, And thy heart speaketh perverse things.

Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 A nd thou hast been as one lying down in the heart of the sea, And as one lying down on the top of a mast.

Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 ` They smote me, I have not been sick, They beat me, I have not known. When I awake -- I seek it yet again!'

Удариха ме <ще речеш>, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?