1 A nd there was a certain one ailing, Lazarus, from Bethany, of the village of Mary and Martha her sister --
Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 a nd it was Mary who did anoint the Lord with ointment, and did wipe his feet with her hair, whose brother Lazarus was ailing --
(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3 t herefore sent the sisters unto him, saying, `Sir, lo, he whom thou dost love is ailing;'
И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 a nd Jesus having heard, said, `This ailment is not unto death, but for the glory of God, that the Son of God may be glorified through it.'
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 A nd Jesus was loving Martha, and her sister, and Lazarus,
А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6 w hen, therefore, he heard that he is ailing, then indeed he remained in the place in which he was two days,
Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7 t hen after this, he saith to the disciples, `We may go to Judea again;'
А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 t he disciples say to him, `Rabbi, now were the Jews seeking to stone thee, and again thou dost go thither!'
Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 J esus answered, `Are there not twelve hours in the day? if any one may walk in the day, he doth not stumble, because the light of this world he doth see;
Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
10 a nd if any one may walk in the night, he stumbleth, because the light is not in him.'
Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11 T hese things he said, and after this he saith to them, `Lazarus our friend hath fallen asleep, but I go on that I may awake him;'
Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12 t herefore said his disciples, `Sir, if he hath fallen asleep, he will be saved;'
Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 b ut Jesus had spoken about his death, but they thought that about the repose of sleep he speaketh.
Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 T hen, therefore, Jesus said to them freely, `Lazarus hath died;
Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15 a nd I rejoice, for your sake, (that ye may believe,) that I was not there; but we may go to him;'
И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16 t herefore said Thomas, who is called Didymus, to the fellow-disciples, `We may go -- we also, that we may die with him,'
Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 J esus, therefore, having come, found him having been four days already in the tomb.
И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба.
18 A nd Bethany was nigh to Jerusalem, about fifteen furlongs off,
А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19 a nd many of the Jews had come unto Martha and Mary, that they might comfort them concerning their brother;
и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20 M artha, therefore, when she heard that Jesus doth come, met him, and Mary kept sitting in the house.
Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21 M artha, therefore, said unto Jesus, `Sir, if thou hadst been here, my brother had not died;
Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22 b ut even now, I have known that whatever thou mayest ask of God, God will give to thee;'
Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 J esus saith to her, `Thy brother shall rise again.'
Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24 M artha saith to him, `I have known that he will rise again, in the rising again in the last day;'
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25 J esus said to her, `I am the rising again, and the life; he who is believing in me, even if he may die, shall live;
Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26 a nd every one who is living and believing in me shall not die -- to the age;
и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27 b elievest thou this?' she saith to him, `Yes, sir, I have believed that thou art the Christ, the Son of God, who is coming to the world.'
Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28 A nd these things having said, she went away, and called Mary her sister privately, saying, `The Teacher is present, and doth call thee;'
И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29 s he, when she heard, riseth up quickly, and doth come to him;
И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 a nd Jesus had not yet come to the village, but was in the place where Martha met him;
Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31 t he Jews, therefore, who were with her in the house, and were comforting her, having seen Mary that she rose up quickly and went forth, followed her, saying -- `She doth go away to the tomb, that she may weep there.'
А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32 M ary, therefore, when she came where Jesus was, having seen him, fell at his feet, saying to him, `Sir, if thou hadst been here, my brother had not died;'
И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33 J esus, therefore, when he saw her weeping, and the Jews who came with her weeping, did groan in the spirit, and troubled himself, and he said,
Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34 ` Where have ye laid him?' they say to him, `Sir, come and see;'
И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 J esus wept.
Исус се просълзи.
36 T he Jews, therefore, said, `Lo, how he was loving him!'
Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37 a nd certain of them said, `Was not this one, who did open the eyes of the blind man, able to cause that also this one might not have died?'
А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38 J esus, therefore, again groaning in himself, cometh to the tomb, and it was a cave, and a stone was lying upon it,
Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39 J esus saith, `Take ye away the stone;' the sister of him who hath died -- Martha -- saith to him, `Sir, already he stinketh, for he is four days dead;'
Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.
40 J esus saith to her, `Said I not to thee, that if thou mayest believe, thou shalt see the glory of God?'
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41 T hey took away, therefore, the stone where the dead was laid, and Jesus lifted his eyes upwards, and said, `Father, I thank Thee, that Thou didst hear me;
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 a nd I knew that Thou always dost hear me, but, because of the multitude that is standing by, I said, that they may believe that Thou didst send me.'
Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 A nd these things saying, with a loud voice he cried out, `Lazarus, come forth;'
Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44 a nd he who died came forth, being bound feet and hands with grave-clothes, and his visage with a napkin was bound about; Jesus saith to them, `Loose him, and suffer to go.'
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45 M any, therefore, of the Jews who came unto Mary, and beheld what Jesus did, believed in him;
Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.
46 b ut certain of them went away unto the Pharisees, and told them what Jesus did;
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47 t he chief priests, therefore, and the Pharisees, gathered together a sanhedrim, and said, `What may we do? because this man doth many signs?
Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48 i f we may let him alone thus, all will believe in him; and the Romans will come, and will take away both our place and nation.'
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49 a nd a certain one of them, Caiaphas, being chief priest of that year, said to them, `Ye have not known anything,
А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50 n or reason that it is good for us that one man may die for the people, and not the whole nation perish.'
нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51 A nd this he said not of himself, but being chief priest of that year, he did prophesy that Jesus was about to die for the nation,
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 a nd not for the nation only, but that also the children of God, who have been scattered abroad, he may gather together into one.
и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53 F rom that day, therefore, they took counsel together that they may kill him;
И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54 J esus, therefore, was no more freely walking among the Jews, but went away thence to the region nigh the wilderness, to a city called Ephraim, and there he tarried with his disciples.
Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55 A nd the passover of the Jews was nigh, and many went up to Jerusalem out of the country before the passover, that they might purify themselves;
А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56 t hey were seeking, therefore, Jesus, and said one with another, standing in the temple, `What doth appear to you -- that he may not come to the feast?'
И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57 a nd both the chief priests and the Pharisees had given a command, that if any one may know where he is, he may shew, so that they may seize him.
А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.