1 A nd there is a word of Jehovah unto Jonah son of Amittai, saying:

Господното слово дойде към Иона Аматиевия син и рече:

2 ` Rise, go unto Nineveh, the great city, and proclaim against it that their wickedness hath come up before Me.'

Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му възлезе пред Мене.

3 A nd Jonah riseth to flee to Tarshish from the face of Jehovah, and goeth down Joppa, and findeth a ship going Tarshish, and he giveth its fare, and goeth down into it, to go with them to Tarshish from the face of Jehovah.

Но Иона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис от Господното присъствие.

4 A nd Jehovah hath cast a great wind on the sea, and there is a great tempest in the sea, and the ship hath reckoned to be broken;

Но Господ подигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие.

5 a nd the mariners are afraid, and cry each unto his god, and cast the goods that in the ship into the sea, to make light of them; and Jonah hath gone down unto the sides of the vessel, and he lieth down, and is fast asleep.

Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Иона бе слязъл и легнал във дъното на кораба, и спеше дълбоко.

6 A nd the chief of the company draweth near to him, and saith to him, `What -- to thee, O sleeper? rise, call unto thy God, it may be God doth bethink himself of us, and we do not perish.'

Затова корабоначалникът се приближи при него и рече: Какво става с тебе, спящий? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

7 A nd they say each unto his neighbour, `Come, and we cast lots, and we know on whose account this evil on us.' And they cast lots, and the lot falleth on Jonah.

После си рекоха един на друг: Елате, да хвърлим жребие та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Иона.

8 A nd they say unto him, `Declare to us, we pray thee, on what account this evil on us? what thine occupation, and whence comest thou? what thy country, seeing thou art not of this people?'

Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? и от где идеш? от коя си земя? и от кои си люде?

9 A nd he saith unto them, `A Hebrew I, and Jehovah, God of the heavens, I am reverencing, who made the sea and the dry land.'

А той им рече: Аз съм евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

10 A nd the men fear a great fear, and say unto him, `What this thou hast done!' for the men have known that from the face of Jehovah he is fleeing, for he hath told them.

Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господното присъствие, понеже беше им казал.)

11 A nd they say unto him, `What do we do to thee that the sea may cease from us, for the sea is more and more tempestuous?'

Тогава му рекоха: Що да ти сторим за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

12 A nd he saith unto them, `Lift me up, and cast me into the sea, and the sea doth cease from you; for I know that on my account this great tempest upon you.'

И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

13 A nd the men row to turn back unto the dry land, and are not able, for the sea is more and more tempestuous against them.

Но пак, човеците гребяха силно за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

14 A nd they cry unto Jehovah, and say, `We pray Thee, O Jehovah, let us not, we pray Thee, perish for this man's life, and do not lay on us innocent blood, for Thou, Jehovah, as Thou hast pleased, Thou hast done.'

Затова извикаха към Господа, казвайки: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.

15 A nd they lift up Jonah, and cast him into the sea, and the sea ceaseth from its raging;

И тъй, взеха Иона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

16 a nd the men fear Jehovah -- a great fear, and sacrifice a sacrifice to Jehovah, and vow vows.

Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

17 A nd Jehovah appointeth a great fish to swallow up Jonah, and Jonah is in the bowels of the fish three days and three nights.

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.